Българите стават все по-материалисти, като американците, това заяви в предаването "Под лупа", писателката и режисьорка Милена Фучеджиева, носител на "Златно перо" 2011, която след 20 години прекарани в Америка се завърна в България. В момента писателката пише сценарии за телевизионни сериали.

Младите днес четат по интернет, по този начин се губи магията на книгата, но може би това е бъдещето й, подчерта популярната писателка и допълни, че вероятно този начин е по-добър, защото ще спрат да се секат хиляди гори.



- Предстои среща с писателката и режисьор Милена Фучеджиева, която наскоро бе удостоена с наградата "Златно перо" за принос в българската култура. Здравейте, предполагам, че Ви зарадва това отличие?

- Не съм получавала много награди в живота си, така че бе нещо приятно.

- Обикновено всеки си мечтае да е актьор, да е на сцената... Защо се пренасочихте? С кое Ви провокира режисурата?

- С това, че актьорът е зависим от прекалено много хора, а режисьорът е този, който решава кое как ще изглежда и как ще бъде. Разбира се, без добри актьори не става. Аз рано си дадох сметка, че мога да се оставя да бъда избирана, а трябва аз да избирам.

- А защо започнахте да пишете? При вас това е наследствено...



- Да още от съвсем малка, първото ми голямо удоволствие... аз такова удоволствие на съм изпитвала от сцената, беше, когато на 7 години написах съчинение за училище, което учителката прочете пред целия клас. Бях изумително щастлива.



- Имате 2 документални филма, имате ли амбиции да направите игрален?



- Не ми се занимава с режисура отново. това е работа в голям екип, а аз предпочитам да си седя пред компютъра и да работя в малък екип.



- Какво най-много обичате да пишете?



- На периоди е. Има моменти, в които пиша стихове, но те са редки... Публицистиката е нещо, което страшно обичам, аз мисля, че наградата беше дадена заради нещата, които съм писала във вестниците. Това е директен диалог с публиката. Сега пиша сценарий за сериал, в екип с Любен Дилов-син.



- Някъде четох, напоследък бяхте казала "нещо не ми се пише поезия"...



- Можеш да превърнеш поезията в професионално писане, но лично според мен в поезията човек не бива да бъде прекалено продуктивен.



- Да поговорим малко за книгата Ви "Аз, богинята"... Бяхте казала, че не сте очаквала някога да излязат в книга текстовете от блога Ви. Защо решихте да ги издадете и, всъщност, знам, че може би затова сте се върнали в България.



- Не съм се върнала за това в България, но тя беше свързана с връщането ми. Имам блог, който е доста популярен, и докато живеех в Америка, пишех в него на български и съм си споделяла всякакви неща. Когато се готвех да се върна, го прочетох и видях, че има доста интересни неща и съпоставки за живота в Америка

и в България и помислих, че от това става книга. тази книга свършва точно с първата ми крачка в апартамента ми в България.

- Как се е променила страната ни? Днес по-лесно ли се живее?

-  За пенсионерите е нечовешки трудно, тъй като прочетох, че пенсиите на 830 хиляди души са 136 лева. Извън това – в правилата на поведение между хората има огромна еволюция. Преди на улицата никой не даваше път, всички караха като убийци и аз пресичах с ужас. Сега няма такова нещо – спират и ти дават път, което е абсолютно ново…