Откриха нов вид избухваща свръхнова звезда. Експлозията й е 10 пъти мощна от която и да е друга, известна досега, съобщава статия в "Нешънъл джиографик".

"за около стоте години проучване на свръхновите смятахме, че сме видели всичко, така че това сега беше неочаквано и невероятно вълнуващо - каза ръководителят на изследователския екип Робърт Куимби, астроном от Калифорнийския институт по технология в Пасадена - след цялото това време наистина страхотно да открием цял нов клас от събития, които са по-бляскави от всички други свръхнови".

Смятани за едни от най-колосалните и богати на енергия феномени във Вселената, свръхновите с лекота могат да надминат по яркост галактиката, в която се случват. Те се получават, когато звезда с маса поне 10 пъти колкото тази на Слънцето достигне края на живота си и избухне.

В резултат остава въртящо се горещо ядро, наречено неутронна звезда, в центъра на огромен бързо разширяващ се облак от светещ газ. Такива бляскави експлозии се използват за измерване на разстояния във Вселената.

В последно време Куимби и екипът му бяха озадачени от 6 извънредно ярки свръхнови. Учените ползваха Samuel Oschin Telescope в обсерваторията Палъмър, Калифорния. Необикновените светлинни модели били засечени в галактики-джуджета, намиращи се на разстояние между 3 и 11 милиарда светлинни години от нас. Досега учените познаваха 2 начина за поява на свръхнова. При първия това става, когато звезда тегли материя от звезда-компаньон и същевременно стоварва материя на повърхността й докато неконтролируемата ядрена реакция "запалва" материята. При втория вид свръхнова гигантска звезда свършва ядреното си гориво и под въздействието на собствената си гравитация се деформира, докато настъпи детонация.

новооткритите свръхнови, обаче, не пасват на нито един от двата модела. Всичките шест показват необичайни свойства. Например те излъчват не само невероятно мощни емисии на ултравиолетова радиация, но имат и удължен период на яркост, каза Куимби. "Тези звезди имаха необичайно дълъг период на достигане на максималната си яркост, като достигнаха върха си за месец до два. "Нормалните" свръхнови правят това за до 17 дена - допълни астрономът - След това яркостта им спадна три пъти по-бързо от нормалното. Не знаем какво захранва тези звездни чудовища, но там явно тече някакъв екзотичен процес".

Има теория, че наблюдението се дължи на мехур от горещ газ, изхвърлен от звезда поне 100 пъти по масивна от Слънцето години преди смъртта й. Когато тя стане свръхнова, изстрелва радиоактивен материал, който се блъска в мехура, поради което той започва ярко да блести, обясни Куимби, чието проучване е публикувано в "Нейчър".

Свръхновите са интересни за учените, защото могат да бълват газ от своите галактики и да обогатяват с тежки елементи материята, изпълваща пространството между звездните системи. "Свръхновите сами променят еволюцията на галактиките. Това означава, че следващото поколение звезди ще се развие по различен начин поради обогатяването с метали" - обясни Куимби. Сега той и екипът му са "на лов" за още от тези невероятно ярки свръхнови звезди, като се опитват да изследват и по-млади галактики на още по-голямо разстояние. Тези  свръхнови реално могат да осветяват околностите си, като ни дават шанс да научим нещо за химията на газовете и праха на приютяващата ги галактика. Това е нещо, което досега не бяхме в състояние да сторим" - обобщи специалистът.