Тарантулите могат да изстрелват коприна от малки "канелки" в краката си, когато се катерят по хлъзгави повърхности, съобщава ново проучване, описано в статията на Рейчъл Кауфман в "Нешънъл джиографик". Запазването на равновесие е жизненоважно за тези паяци, защото падането най-вероятно означава смърт. По тази причина тарантулите ползват коприната, която се залепя и ги придържа стабилно към повърхността, дори и тя да се разтърси. Горе-долу така прави и Спайдърмен във филма, като се придвижва по стените, изстрелвайки залепящи се нишки.

Тарантулите не плетат типичните паешки мрежи, но използват коприната си за заграждане или защита на леговището. Теорията за "копринената прашка" се появи за първи път през 2006 г. Тогава учените бяха разделени в мненията си дали тези паяци наистина изстрелват нишките, или ги вземат от спинеретите си (органи, произвеждащи коприна) и ги ползват като слепващо вещество.

За да разрешат дилемата Клеър Райнд от университета в Нюкасъл и завършващият студент Люк Бъркит сложиха тарантули в чист, сух аквариум за рибки, със закрепени отвътре микроскопски предметни стъкълца. Като филмирали експеримента, те обръщали аквариума на едната му страна, при което паяците оставали закрепени, където са, или се приплъзвали съвсем малко. Прегледът на кадрите показал, че само краката на тарантулите са допрени до стъклото и че при обръщането животните се плъзват съвсем малко.

Изследователите прегледали и микроскопските предметни стъкла за остатъци от копринена секреция. "На стъклата, където са се опирали крака, установихме от 20 до 30 копринени нишки на отпечатък от крак" - съобщи Райнд. Колегите изследвали под електронен микроскоп и краката на тарантулите, като открили малки произвеждащи коприна "канелки", прикрити между космите по краката. Докато космите изглеждат като тези на четка за тоалетна, спиготите (канелките) приличат на малки шипове, поясни Райнд. Тя е видяла тънки копринени нишки да излизат от спиготите, което опровергава предишната теория, че те са сензорни органи.

Под микроскоп са изследвани три различни вида тарантули, които са толкова далечни един от друг в дървото на рода на тарантулите, че може да се заключи, че способността да се изстрелва коприна не е характеристика на сродни видове, а на всички тарантули. Изследваните видове са били чилийската розовееща тарантула, индийска орнаментална тарантула и мексиканска огненокрака тарантула. Последната е изследвана по останките от мъртъв индивид, който е бил домашно животно (наречена Флъфи) на изследователката Райнд, но е умрял преди експеримента. "И това има предимства - каза Райнд, - тя не беше дамата с най-доброто поведение... Беше малко агресивна."