Варненският съдия Душана Здравкова подаде вчера оставка от окръжния съд и отправи отворено писмо към колегите си, в което заяви, че политическият натиск над съдебната система вече е нетърпим. Повод за реакцията й е изборът на семейната приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд. Според бившата председателка на Варненския окръжен съд това е на практика пречупване на гръбнака на Висшия съдебен съвет.

Душана Здравкова е един от учредителите на ГЕРБ. Но не на управляващата в момента партия, а на сдружението, което я предхождаше. Въпреки че беше евродепутат, вътрешнопартийните игри изхвърлиха Здравкова дори от създадената от нея гражданска структура.

- Как се чувствате, тръгвайки си по този начин от съдебната система след толкова години в нея?

- Много трудно решение взех, защото винаги съм смятала, че съм съдия по призвание. Някак си точно в този момент чашата на търпението ми преля и беше премината границата на допустимостта на моята ценностна система. Макар че поводът беше решението на Висшия съдебен съвет, нещата се натрупаха, следвайки едно след друго като факти, като решения, като назначения. Сами виждате какви назначения има във Върховния административен съд – главни секретари, съпруги, деца... Можете да направите и свое проучване как деца на членове на Висшия съдебен съвет - с конкурс ли точно, или по друг начин, заемат длъжности в европейски институции. Всичко това се развива пред очите на колегите съдии, които честно и почтено се борят за своето място, доказвайки се като професионалисти. Не искам младите колеги да работят в такава система. Аз не дойдох в нея пред 1992 година за това, което се случва в момента.

- Какъв е пътят за промяна на ситуацията, която Ви накара да подадете оставка?

- Аз призовавам колегите да подкрепят тези от Софийски градски съд, да подкрепят малцинството, които се осмелиха да гласуват против. Щом съдиите изразяват определена позиция към административния си ръководител, то трябва по някакъв начин да бъде зачетено. Изключително обидно прозвуча казаното от министъра на вътрешните работи, че съдиите имали политическа кандидатура. Това е недопустимо и в случая става „крадецът вика дръжте крадеца“.Повтарям, че за мен нещата минаха всякакви граници.

- Вие бяхте не само председател на окръжния съд – Варна, бяхте и евродепутат, а също и един от учредителите на ГЕРБ, но не на политическата партия, а на гражданското сдружение, от което тя се появи. Каква промяна настъпи за Вас през този период, за да се стигне дотук?

- Случи се това, че моделът, за който аз започнах да работя и според който гражданите трябваше да участват в правенето на политики, а партиите да ги изпълняват, не се получи. Живеех с усещането, че сдружението ГЕРБ ще бъде силният фактор. Изведнъж обаче всички от членовете на гражданското движение станаха партийни функционери, започнаха да говорят: „Нашият лидер каза това, изпълнителната комисия посочи...“. Случиха се и няколко недопустими неща в сдружението, за които аз заведох дело. То пък беше прекратено на интересна дата, точно ден след изборите. След това, без да знам, бях изключена от сдружението, но аз не съжалявам за това, защото пътят ми не е с партийните функционери.

- По какъв начин съдебната система може да върне доверието на хората?

- Изходът е да се смени моделът на съдебната система, което означава да се смени и конституционният модел. Казвала съм го преди 3 или 4 години, много преди „Ред, законност, справедливост“. Смятам, че тази конституция вече изпълни ролата си. Съдебната система в този модел не е ефективна, няма независимост, пречупен е нейният гръбнак в лицето на Висшия съдебен съвет. Трябва да се проведе сериозна дискусия, а защо не да се стигне и до по-крайни идеи. Такава е съдиите да се избират от гражданите. Има го в различни държави, след като сме стигнали до най-ниската точка на обществено доверие, нека отворим прозорците, за да влезе чист въздух. Ако се сменят правилата, ще се промени и тази открита шуробаджанащина, на която сме свидетели. Нека нещата престанат да се коментират на маса, а да се кажат открито и да се търси промяна. Не вярвам вече, че тази промяна ще дойде с европейски мониторинг и външни проверки. Трябва сами да си свършим работата.

- Механизмът на такива промени обаче винаги е свързан с политиката. Ще търсите, или ще очаквате политическа подкрепа за позицията си?

- Аз никога не съм била традиционният политик. Политиката в България се схваща като партийно функционерство. Аз вярвам в политиките, правени от гражданските сдружения, от различните обединения, чрез инициативните хора, които имат воля и желание за действие. Не вярвам в партийните модели и не се уповавам на никаква партия. Затова и отказвам всякакви покани за партийна принадлежност и когато това се случи и с ГЕРБ, макар да съм негов създател, аз знаех, че ще си платя цената за независимостта си. Тези дни разбрах, че съм канена и в екипа, създаден от Алексей Петров, получих и други предложения, но пак повтарям, не вярвам на партиите. Щом не станах член на ГЕРБ, няма да вляза в друга партия, а няма и да бъда кандидат на която и да е от тях.

- А мислите ли, че е време министър Цветанов да бъде освободен от поста си?

- Това зависи от отношенията между министъра и премиера Бойко Борисов. Не ми се ще да им се меся в техните партийни отношения. Аз просто не харесвам това, че политическата власт се опитва да пречупи съдебната система. Не може изпълнителната власт да се меси постоянно, да дава оценки и да решава кой е невинен и кой е виновен. Целият този полицейски произвол, казвам го откровено, е недопустим в държава от Европейския съюз. Не може да се влиза в частен дом с оръжие пред деца. Ето обаче, че имаме поредна такава полицейска акция, и то отново във Варна. Не мога да допусна това и искам да направя всичко възможно това да не се случва повече.