Черно море е на косъм от екологична катастрофа, категорични бяха варненски рибари по време на работна среща с учени от Института по океанология под наслов „Предизвикателства пред управлението на рапана веноза като инвазивен вид и морски биологичен ресурс".

Причината за надвисналата опасност е в огромната популация на рапани, които унищожават масово морската фауна.

„От много време рапаните заплашват крехкото биологично равновесие в Черно море, но до този момент учените отказваха да го признаят. Радваме се, че днешната среща се състоя, защото това е първата стъпка към решаването на проблема", коментира Йордан Харасимов, управител на дружеството „Север експорт".

Морската фауна е заплашена от хищния рапан, тъй като той се размножава много бързо. По принцип се храни с миди, но когато този ресурс се изчерпа на определено място, той започва да унищожава всичко по пътя си.

„Черната мида е унищожена изцяло на много места по крайбрежието до 30 м дълбочина. Именно рапанът има вина за това. Независимо по какъв начин, популацията на този хищник трябва да се контролира, и то много сериозно. Готови сме да спорим с учените по този въпрос колкото е нужно", коментира Емил Милев, председател на риболовната браншова организация „Черноморски изгрев".

Тъй като рапана веноза няма естествени врагове, единственият начин да се контролира неговата популация е чрез изземването му.

Именно в тази връзка се състояха дебатите по време на работната среща. От една страна, рапанът унищожава цели видове морски обитатели, а, от друга, изземването му с намесата на човека предизвиква щети по морското дъно. Става въпрос за т.нар. тралене, чрез което се улавят рапаните. То е ефикасен начин те да се събират, но пък по своята същност уврежда или направо убива част от дънните обитатели.

От Института по океанология казват: Траленето не е толкова вредно за морското дъно

Траленето не е толкова вредно за морското дъно, колкото се смяташе до този момент. С това изявление излязоха учените от Института по океанология на вчерашната работна среща. Заключението е направено на база скорошни изследвания, проведени от института.

„В никакъв случай не може да се каже, че траленето не причинява вреда - щети винаги има и това е неоспорим факт. Новите изследвания обаче показват, че те не са толкова сериозни, колкото се смяташе до момента. Много въпроси все още обаче стоят на дневен ред и ще ни трябва сериозно финансиране от страна на държавата, за да продължим изследванията си", коментира Валентина Тодорова, доктор по хидробиология от Института по океанология.

Тодорова допълни още, че може да се финансират също леководолази и капани за рапани, чрез които събирането на хищните охлюви се случва безопасно за останалата морска флора и фауна.

На срещата присъства и Тихомира Славейкова от отдел „Екологично разнообразие" към Министерството на околната среда и водите. Тя се съгласи, че за да се реши проблемът, действително е нужно субсидиране от страна на държавата, но до окончателно решение за финансиране не се стигна.

От Института по океанология бяха категорични, че инвестицията в контрола върху популацията на рапана веноза трябва да е най-висока и е най-важна.

„Приходите от улова на рапани възлиза на милиони долари годишно. Освен това над 1500 души са заетите лица в бизнеса. Погледнат от тази страна, проблемът има и социално значение", каза още Тодорова.

Сценариите за бъдещото развитие на проблема, ако не се вземат мерки, са два. Първият предполага огромен срив както в популацията на мидите, така и в тази на рапана. Вторият пък предвижда постоянно движение нагоре-надолу в числеността на двата вида. И двата варианта обаче не са благоприятни.

Рапанът „дошъл" с руски кораби през Втората световна

Хищният охлюв не е характерен вид за Черно море, той е пришълец по нашето крайбрежие, обясниха от Института по океанология. Най-вероятната хипотеза за неговото пренасяне по тези места е свързана с руските кораби по време на Втората световна война. Единствено този флот е пътувал от Черно море до крайбрежието на Япония и вероятно пренасянето на хищника се дължи на тях. Именно крайбрежията на Япония, Тайван и Корея са родината на рапана веноза.

Вина за небивалата популация на морския хищник има и глобалното затопляне. Черно море по принцип било по-студено от естествената среда на рапаните, но в последните години температурата на водата се повишава и този вид започва да се чувства все по-добре в тукашните условия. Така в последните години може да се говори за хиперинвазия на хищника, категорични са от Института по океанология.

Трябва да се отбележи, че на някои места по крайбрежието не са останали никакви миди. Унищожавайки мидите обаче, рапана веноза нанася косвена вреда и на всички други морски обитатели. Причината е, че популациите от миди филтрират водата и всъщност действат като естествена пречистваща сила на морето. Колкото по-малко обаче остават те, толкова по-замърсени стават водите.