Във вътрешността на Луната има много повече вода, отколкото се предполагаше досега. Твърдението е на американски учени и поставя под въпрос цялата теория за възникването на земния спътник, съобщи Франс прес.

Изследователите от университета Кейз уестърн ризърв в Кливланд, Охайо, анализирали проби, донесени още от мисията „Аполо 17“ през 1972 г. В парченцата разтопена магма, затворена в кристалчета от минерала оливин, които пък са в малки перли от вулканично стъкло, те открили високо съдържание на вода. Делът на водата в лунните скали е подобен на този в земните, твърди ученият Джеймс ван Орман пред сп. „Сайънс“.

Пробите съдържат още флуор, хлор и сяра – и по това също наподобяват земната кора. Малките вулканични перли са се образували при вулканични изригвания, които са изхвърлили материал от кората на Луната на повърхността й. Кристалите са попречили на излизането на вода и други течни вещества при изригването, обяснява Ван Орман. Откритието на много вода е в противоречие с теорията, според която Луната е възникнала от отломки след удар на голямо колкото Марс небесно тяло със Земята. Високата температура при един такъв сблъсък би изпарила всичката вода от скалите.

„Пробите ни позволиха най-добрия до момента поглед към водата във вътрешността на Луната“, доволен е Ван Орман. Ние все още не разбираме някои важни аспекти на физиката на образуването на Луната, смята той.

През 2009 г. NASA откри заледена вода на южния полюс на естествения ни спътник. 4 месеца по-късно вода бе намерена и на северния полюс.