"Аз държа и на чистия български език и държа в моя спектакъл да се чува неподправеното българско слово на Вазов, както публицистиката и поезията на Ботев, както и тези три изключителни писма на Левски", казва Нешка Робева в интервю за ТВ "Европа".



- Вашият спектакъл се нарича „Забравени”. Кого забравяме днес?

- По-коректният въпрос е какво не сме забравили днес, освен парите. Забравихме кои сме, забравихме защо сме на този свят, каква е тази надпревара...явно сме забравили колко нетрайно е всичко това, колко бързо преминава един човешки живот. Забравихме хората, които са осъзнали какво значи саможертва за родината си. До един забравени.

- Или по-скоро използвани по празници..?

- Не само по празници. Всеки път, когато покажат някой държавник в неговия кабинет, там обезателно е портретът на Васил Левски. Обаче съвсем скоро излезе много гнусна книга, в която се разрешава едно нищожество да поругае паметта на Васил Левски. Аз никъде не прочетох едно официално възражение срещу това от държавниците.

- Върви един дебат дали Левски да бъде обявен за светец. Има и привърженици, и отрицатели. Съпругата на Николай Хайтов ни каза – ние гроба не му признаваме, ще го правим светец. Да започнем последователно. Според вас има ли основание?

- Аз наистина съм вярващ човек и то дълбоко, но за мен е все едно дали църквата ще признае или няма да признае някого за светец. Поради разгорилите се спорове около леля Ванга аз се запитах – абе ние не познаваме толкова много български светци и те като започнаха да ги изброяват – все непознати за мен. Ако човек със своята саможертва не е оставила следа в сърцата на хората, то църквата може да прави каквото иска. Освен това те нямат аргументи, например, когато аз попитах защо не са канонизирали Дякона, свещеник от Атон ми каза, че си имат изисквания – той не е направил чудеса.

- Да, дори е убивал - се изтъква като аргумент, но той е убивал турците.

- Да, но в същото време е канонизиран цар Борис. Той е избесил всичките си боляри, които не са били съгласни с приемането на християнството.

- Забравяме ли празника, забравяме ли Кирил и Методий? В „Забравени” има много поезия, спектакълът е направен с „Апопея на забравените”. Къде е връзката между словото и танца?

- Мисля, че ние сме длъжници на двамата братя Св.Св. Кирил и Методий. Да, имаме официален празник, но...по едно време решихме да го махнем, дори такива както Левски ги нарича „български изродици”, които си разрешиха да говорят, че кирилицата ни тегли назад и ние трябва да се откажем и да приемем латиницата... да се откажем от най-голямото си достижение, че сме дали писменост и то на много народи.. .забравяме и красивия си език. Обърнете внимание как една голяма част от българите говорят български език, та дори наши народни представители. Съвсем скоро бях в Абланица, помашко село, бях на среща с ученици, аз изпаднах наистина в някакво умиление, защото ме посрещнаха едни ученици в прекрасна униформа, учителите заради празника също бяха в униформа, за да дават пример на учениците си. Коридорите в училище бяха накичени с портретите на нашите възрожденци и революционери. И другото, което ме възхити, това беше прекрасният български език, който те говориха. Почувствах се много засрамена. И те танцуваха български хора.

- Вашите спектакли са базирани на фолклора. Но защо чалгата го пребори. На мен ми е много обидно понякога отиваме в Гърция, Сърбия, Македония, там си слушат тяхната музика. Ние робуваме на всичко друго, но не и на българската. Тачим я по празниците, защото е традиция, но не е в душата ни, защо чалгата пребори фолклора?

- Не чалгата, категорично не чалгата. Политиката пребори. В един момент дори партията на която аз симпатизирам, покани Азис за своята предизборна кампания. Тоест, значи една голяма част от кметовете или политиците смятат, че за да угодиш на избирателя, който ще гласува за теб, те канят тези изпълнители и популяризират чалгата, те фактически я натрапват по някакъв начин. Аз държа и на чистия български език и държа в моя спектакъл да се чува неподправеното българско слово на Вазов, както публицистиката и поезията на Ботев, както и тези три изключителни писма на Левски. Много ми се иска например вместо да ми обясняват, че с трикольори, похарчили сума пари за тях, защото всеки един от нас, който милее, ще си ушие трикольор и си го сложи, тогава нека в рамки да сложат писмата на Левски и да ги сложат до портретите в кабинетите си. В писмата си той казва, че в България няма да е като в турско сега, в българско ще живеят и турчина, и евреина, и прочие под едни закони, стига да ги признават и т.нат. Ние не гоним турския народ, а царят, сиреч турското правителство, което еднакво владее и българин и турчин. Вижте, това е важното, което ние искаме да покажем, са забравени.

- Каква е вашата орисия?

- Аз съм българка и безкрайно си обичам страната, умишлено не казвам държавата. Много пътувам и колкото повече пътувам, толкова съм по-ненаситна да гледам България.

- А кой от двата свята избирате?

- Двата свята...Много пъти са ме питали какво значи „два свята” – единият свят беше на чалгата в чалготеката, а другият свят е на този огнен мъж - на змеят, този духовен свят и в края на краищата Яна предпочете да остане при змея в един друг свят, който е по-красив, отколкото чалготеката и чалгата.

- Чувствала ли сте се някога бежанец?

- Да, вие използвате всички заглавия на спектакли...

- Да, за да видя как вие е хрумнала идеята за тях.

- Понякога се чувствам много различна и много неща недоумявам. Понякога се сблъсквам с някои типични нашенски черти и това ме кара да се затварям и колкото известността ми е голяма, нали, аз се чувствам толкова по-изолирана. Но това е така и не е така, защото когато застана на един площад и когато ме заобиколят хората, само тогава се чувствам като небеженец.

- А готова ли сте за следващия спектакъл или за нещо друго?

- В момента имаме две представления и те вървят успоредно. „Забравени” е един спектакъл, който върви към размисъл, обаче „Купонът” е такъв купон, в който хората се веселят, но и единият, и другият спектакъл не могат да представят групата с нейната 11-годишна история, която ние по традиция правим през декември. Декември ние задължително, ако искаме да ни има, трябва да представим нещо съвсем ново на публиката. Аз замислях „Кармен от факултето”, но в момента имаме толкова много ангажименти...

- Дано да успеете.

Мисля, че ще успеем, защото срещам невероятно разбиране и хората ни искат.

"Забравени" можете да гледате на 6 юни. Билети на касата на "Българан"