Лилия Маравиля е сред звездите в касовата българска продукция Love.net. Тя е втората варненка, която е в екипа на режисьора Илиян Джевелеков. Няма да ви разказвам историята, защото най-вероятно вече сте гледали лентата. А ако не сте, ви препоръчвам да го направите. Не само защото е български проектът. Просто си струва да се види.

Най-вероятно актьорите от Love.net се чувстват като холивудски звезди, защото от появата си на голям екран досега филмът върви стремително нагоре в класациите. „Да, вярно е, че той печели все повече публика с всеки изминал ден и това може само да ни радва - както мен, така и целия екип. Успехът му неминуемо се отрази и върху ежедневието ми. Има доста голям интерес към мен от журналисти и всякакви медии и ми се налага да се срещам с тях, да разговаряме или да правим интервюта”, каза за „Народно дело“ Лилия Маравиля. И допълва, че го прави с удоволствие, тъй като това е част от професията й и помага за популяризирането на продукцията. Смята, че когато усещаш, че хората харесват резултата от твоята работа, може само да си отдъхнеш, че мисията е добре изпълнена.

Ако сте киномани, със сигурност помните чаровната варненка и от „Индиански игри“ на режисьора Иван Андонов. Love.net събра актрисата отново с екранния й партньор в лентата от 1991 г. - Христо Шопов. „С него се срещам за втори път и си партнираме във втори хубав филм. Радвам се, че работих с него, защото той е прекрасен. Беше забавно и много приятно, защото ние си имаме пълно доверие – разказва Лилия Маравиля. - Когато се видяхме на кастинга, имах чувството, че не е минало време, че не сме се разделяли, не сме се променили... освен че той е станал световна звезда, а аз съм се разхубавила”.

За нея

Лилия Маравиля е родена във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 1993 г. при проф. Крикор Азарян и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин.

Тя е една от водещите български театрални актриси. Участва в постановки на Младежкия театър, „Сълза и смях”, „Българска армия” и Сатиричен театър „Ал. Константинов”. От 1996 г. е актриса в трупата на театър “София”.

Сред най-значителните й роли са г-ца Д’Олбак в „Развратникът” от Е.Е. Шмит, г-жа Турвал в „Опасни връзки” от Ш. де Лакло, Лулу в „Лулу, или кутията на Пандора” от Ведекинд, Ирина в „Три сестри” от Чехов, Лора в „Хотел между тоя и оня свят” от Е.Е. Шмит, Дойката в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, Албена в “Албена” от Йордан Йовков, Леони в “Ужасните родители” от Жан Кокто, Джаки в “Уморените коне ги убиват, нали?” по Хорас Маккой, Аделма в “Принцеса Турандот" от Карло Гоци, Стела в „Неделя вечер” от Захари Карабашлиев, Електра в „Електра, или свалянето на маските” от Маргьорит Юрсенар.

Участва в български и чуждестранни филми – „Индиански игри” (1991, режисьор Иван Андонов), „Гори, гори огънче” (1994, режисьор Румяна Петкова), „Камера-Завеса” – комедиен сериал (2002, режисьор Петър Одаджиев), „Пътят към върха” (2006, режисьор Валентина Фиданова), германския сериал Magna Aura (2006, режисьор Ирина Попов) и др.

Актрисата: Стрелите на Амур могат да летят и във виртуалното пространство

- Сюжетът на Love.net се върти около интернет запознанствата. Не се ли пренесе прекалено много животът ни в мрежата?

- Темата на филма е много актуална. Ние всички сме обвързани с виртуалното пространство и то неизменно е част от живота ни. А виртуалната любов съществува, защото е вид любов. Аз не вярвам много в нея, но има толкова примери, които разказват за партньори, открили се точно по този начин. И ако те са щастливи, това показва, че стрелите на Амур могат да летят и във виртуалното пространство!

- Играете съпруга, чийто мъж й изневерява с непознати в мрежата. Героинята прости изневярата. А Лилия Маравиля би ли го направила?

- Този въпрос много ми харесва! Аз много пъти съм се замисляла на тази тема и си давам сметка, че колкото жени има, толкова и различни реакции. Не знам как бих се отнесла към изневярата и по-скоро към човека, който ми я е спретнал, но съм сигурна, че ще се опитам да запазя достойнството си и достойнството на всички замесени около мен. Мисля, че това е най-важното. Но човек никога не знае и невинаги е способен да прости.

- Къде се чувствате по-добре – на сцената в театъра или на снимачната площадка?

- Работата в театъра и на снимачната площадка е много различна. Влюбена съм в театъра, там всяка вечер изживявам един живот, но киното пък има предимството да запечатва всичко, което си направил, и когато ти се прииска, да го гледаш отново. Чувствам се еднакво добре и на двете места. Но знаете ли, когато имаш премиера в театъра, адреналинът е на 100, вълнението на максимум и въпреки всичко очакваш с нетърпение да излезеш пред публиката и да усетиш, че всичко е в твои ръце и всичко зависи от теб. На премиерата на филм гледаш и очакваш реакциите на публиката, но нищо не зависи от теб. Много е странно, но приятно!

- Изиграли сте много роли, но има ли някоя, която ви е най на сърце?

- Обичам всичките си роли. По някакъв начин те са мои деца, излезли са от мен, отгледала съм ги... Така че всички са близо до сърцето ми.

- Извън прожекторите и камерите каква е Лилия Маравиля?

- Каква съм? Усмихната, суетна, прецизна, отговорна, домакиня, забавна и едновременно с това строга майка, обичана, обичаща, понякога леко истерична, вечно закъсняваща...

- Остава ли време за почивка и как обичате да „зареждате батериите“?

- В нашата професия трябва да се използва всеки възможен миг за почивка. Трудно мога да планирам ваканцията още през зимата например, защото излизат ангажименти в последния момент, които е немислимо да откажеш. Натоварването понякога е много голямо, но пък ние, актьорите, сме най-щастливи, когато имаме работа.

- Какво според вас е необходимо, за да бъде човек щастлив?

- За да си щастлив, е достатъчно да си обичан, да обичаш, да се занимаваш с това, което ти харесва, и да печелиш пари от това. Но няма истинско щастие без добро здраве. Пожелавам здраве на всички, другото само ще дойде!

- Какво може да ви накара да се усмихнете?

- Аз обичам да се усмихвам. Съпругът ми казва, че това е най-голямото ми оръжие. Всяко малко детенце, добър жест, красиво цвете могат да ме усмихнат. Иска ми се да срещам повече щастливи хора със засмени лица. Така светът би бил по-красив.

Липсва й морето

От Варна й липсва много морето. Родния си град актрисата свързва със спомените за детството, за майка си и баща си, за първите сърдечни трепети. Приятелите обаче са останали. „Просто по-трудно се събираме заради семейни ангажименти. Иначе сме си същите, не сме променили отношенията си”, обяснява Лилия Маравиля.

Според нея морската столица става с всеки изминал ден все по-красив и европейски град. “Изчезва лека-полека циганията. Аз си идвам през лятото и от август до август се усеща съществена промяна. Иска ми се и хората да стават все по-усмихнати и щастливи и да живеят добре”, допълва кинозвездата.

Има си любими места от града, на които обича да се връща. „Аз съм си традиционалистка, от 25 години ходя на плаж на Ривиера. Вечер слизаме до Морската градина и се отбиваме да видим приятели в „При Коко”.