Според президента Георги Първанов нито българските граждани, още по-малко политическите лидери, са били подготвени за прехода и не съумяхме да се обединим около националните приоритети, като изключим стратегическата цел за членство в ЕС и НАТО. Държавният глава каза това на международната конференция „Обществено-политически и социално-икономически преход в страните от Централна и Източна Европа и ролята на синдикатите”, организирана от КНСБ.

По думите на президента вероятно българският преход ще влезе в учебниците като сравнително успешен в политическо отношение, но с много проблеми в икономическо и социално отношение. Все пак тази радикална промяна в българското общество протече по мирен и ненасилствен път, изтъкна президентът Първанов и допълни, че това е съществено постижение, доколкото мирният характер на прехода не се разбира от само себе си.

Георги Първанов посочи, че в резултат на прехода ние не просто сме формален член на ЕС, но сме все повече част от европейския политически, социален и културен модел. В същото време реализацията на този проект се оказа със значителни трудности - вървеше на приливи и отливи, и в последна сметка се осъществи на неоправдано висока цена, каза държавният глава. За съжаление нито българските граждани, още по-малко политическите лидери, бяхме подготвени за прехода - не съумяхме да се обединим около националните приоритети, като изключим стратегическата цел за членство в ЕС и НАТО, проявите на съгласие бяха твърде епизодични и нетрайни, допуснахме в решаващи моменти преходът да се идеологизира, посочи Георги Първанов.

Той припомни изразеното от него намерение в програмното му слово при встъпването в длъжност преди 10 години да се сложи край на идеологизацията в нашето развитие, разбирана като сблъсък на идеологии от миналото. Вместо това, по думите на президента, миналото продължава да присъства в нашия политически дебат като тъмна сянка, но за сметка на това не се получава сблъсъкът на идеи за управление и това според него е един от дефектите на българския преход, съобщи БТА.

„Загърбихме приемствеността, всяко ново правителство започваше отначало, наложи се мандатното мислене, хоризонтът на политическите идеи и програми свършваше до четирите години на мандата”, отбеляза президентът. По думите му всичко това се отрази отрицателно на икономическия преход и нанесе много щети на българската икономика и граждани. Тези щети се изразяват в закъснелите реформи, в декапитализацията на икономиката и обедняването на населението, отбеляза президентът.

Като едно от постиженията на българският преход президентът отбеляза Конституцията, приета през 1991 г.