- Какво се крие зад усмивката ви?
- Обичам да се смея. Радвам се, че запазих чувството си за хумор и че попаднах в театър, в който смехът преобладава. Радостта на публиката е най-голямото ми удоволствие.
- Когато изпитвате безпокойство как успявате да направите така, че зрителите да не разберат?
- Аз не крия безпокойството си. Това е нормално човешко чувство. Но преодолявам тия състояния благодарение на това, че имам около себе си куп звезди, които умеят да разсмиват хората, включително и мен.
- Как успявате да разсмеете хората?
- Не ми е било леко. Всяко начало за мен е било трудно. Дори и детството – аз нямах първи учебен ден. Разболях се от скарлатина и не можах да изживея този ден. След това в Сатиричния театър също не ми вървяха добре работите. Две-три години не можех да намеря себе си. И Боян Дановски, тогава директор, ми каза – Кольо, трябва да си търсиш призванието другаде, не ставаш за комедиен актьор.
- Как успяхте да им докажете, че ставате?
- Аз съзнавах, че не бях адекватен в първите години. Имаше си лични причини за това. Имах шанса да ме поканят в театър “Трудов фронт” за гастрол, да играя един ученик в пиеса на Климент Цачев. Желчо Мандаджиев ме покани да изиграя един влюбен ученик. Изиграх го и публиката ме заобича, почнах да усещам аплодисменти от залата и влязох отново в Сатиричния театър с друго самочувствие. Заредиха се роля след роля и осъзнах колко е хубаво да си в театър, който радва хората. Тогава получих покана да отида в Народния театър, но по съвет на моя учител Стефан Сърчаджиев, който каза “твойто място е в Сатиричния театър”, си останах в моя театър. Това си е моят театър, вече 54 години играя в този театър и се чувствам страшно добре. Имаше страхотни драматурзи. Играехме страхотни пиеси.
- Имате ли си любим образ, любима пиеса?
- Имах си любим автор – Станислав Стратиев и, разбира се, Йордан Радичков. Двамата влязоха в нашия театър като драматурзи и направиха много пиеси. Аз там намерих себе си. Най-добрите ми роли бяха в “Римска баня” и в “Сако от велур”. Там получих и награди, но те не са важни, а удоволствието да усещаш любовта на зрителя. Това ми пълнеше душата, караше ме да съм щастлив. Добре, че останах в Сатиричния театър, но това е благодарение на тези писатели, които пишеха свестни и умни неща.
- Днес липсват ли такива?
- Тази година нашият театър е посветил на Станислав Стратиев по случай на 70-годишнината му. “Римска баня” сме я играли преди 40 години и сме я играли 414 пъти.Сега новата постановка, която направихме, се играе 100 пъти. И продължава да има публика. Идват нови, млади хора. Станислав Стратиев се шегуваше, че е класик и ние му се смеехме, но той наистина е класик. Аз съм играл в пет пиеси на Станислав Стратиев и то с неговата благословия, той много искаше аз да ги играя. Той ми беше приятел, но не само приятел, а просто сродни души.
- Знам, че сте били приятели с Георги Парцалев. Как ще го запомните?
- Ние много сме играли с него. Много го обичах. Били сме дружки, но особено се сплотихме в “Тримата от запаса”, където играхме с Кирил Господинов.
- Какво си спомняте от снимките на този филм?
- И смешни, и тъжни. В този филм много ме гърмяха, потъвах в ледени води, преживях истинска война. Режисьорът Зако Хеския искаше всичко да е като истинско. Имаше една сцена със Стойчо Мазгалов, когато пренасяхме ранен войник и трябваше да минем по един мост. Аз знаех хитрината на Хеския – че ще гръмне моста, когато сме по средата му и затова викам “бавно ще бягаме, а като стигнем до мястото, ще бягаме”. Обаче той натисна копчето и хвръкнахме, аз се намерих на брега на езерцето. Аз се скрих под каската, та да не ме ударят талпите, които хвърчаха във въздуха. Мъка. Въобще филмите, в които съм играл, много мъка съм имал. Стреляли са ме, шамари са ми били, какво ли не. Затова много обичах роли, в които да съм с фрак, да танцувам, да пия шампанско. Но съдбата ми е такава – на комедиен актьор.
- Вярно ли е, че мразите датата 8 ноември?
- На 8 ноември излетях с колата след едно представление с Търновския театър в Елена. Бързах да стигна то Търново, за да вечерям, понеже тогава ресторантите затваряха в 11 часа вечерта. Не бях закусвал, обядвал, надявах се поне да вечерям. Засилих колата, заваля дъжд. На един мост на края на Елена колата се хлъзна и перилата я срязаха наполовина. Аз изхвръкнах през стъклото и паднах някъде в реката. Двама бармани, които се връщали от работа, видели, че долу в реката единият фар на колата свети. След това ме намерили, качили ме на самолет за София и две години бях по болници. На същата дата имах и друг инцидент на връщане от представление в Козлодуй.
- Догодина навършвате 80 години. Какво ще си пожелаете?
- Здраве и роли. Макар за нас на тази възраст трудно да се намират роли, на мен ми се играе.








Новини - теми













БМФ получи четиринадесетия кораб от серията „Ком“
Инвестират над 6 млн. евро в цялостно обновяване на Летния театър, ще има подвижен покрив
Д-р Хубанов: Огради, жалби и дела спират 7 години строежа на модерна болница във Варна
Съдът образува дело срещу решение на РИОСВ – Варна за спиране на проект за вятърен парк
Три верижни катастрофи за по-малко от три часа на Аспарухов мост
Верижна катастрофа на Аспарухов мост предизвика километрично задръстване
Лили Иванова обяви последното си голямо национално турне
4000 дози „райски газ“ иззеха във Варна, 26-годишен остава в ареста за продажба на непълнолетни
От Ню Йорк до Неапол: Екслузивно - Орлин Горанов и Орлин Павлов на една сцена на летен театър Варна!
МЗ: Държавните болници натрупали 426 млн. евро дългове, „Св. Анна“ – Варна сред най-задлъжнелите
Би Би Си: Потвърдените руски военни жертви във войната в Украйна надхвърлиха 226 хиляди
МВР ще ползва опита на Испания в борбата с гонките
Какво ще бъде времето в събота по Черноморието?
Нов инструмент в „еЗдраве“ ще следи за фиктивни прегледи и хоспитализации
Карин дом отбелязва 30 години с двудневен фестивал с кауза във Варна
Хейлан Варна представя специализирани УНГ изследвания за ранна диагностика при възрастни и деца и гостуващ детски гастроентеролог от София на 13 юни
Премиерът: Кандев изложи само лични мотиви за оставката
Пункт за дарения за пострадалите в село Тича отваря в събота във Варна
Снимат игрален филм за олимпийския шампион по бокс от Варна Ивайло Маринов?
Испанската звезда Bebe тази вечер на варненска сцена
На 4 от всеки 10 души, ползвали услуги на администрацията, е искан подкуп








RSS Новини