Научна експедиция в Южния Пасифик, ще изследва една от най-активните сеизмично разломни линии в света, съобщава статията на Дейвид Шъкман за Би Би Си. Специалистите смята да изследват падината на Тонга - дълбочина, където Тихоокеанската тектонична плоча се притиска в Индоавстралийската. Експедицията ще продължи около месец.

Островната държавица Тонга е удряна системно от силни земетресения, като последното бе от 6,4 по Рихтер. Фокусът на проучванията ще бъде необичайната зона на океанското дъно, където подводни вулкани биват придърпвани в разлома. Целта е да се постигне по-добро разбиране на влиянието на подводните планини върху вероятността от земетресения.

Вулканите са разположени на дълги 4 000 километра хребет Луисвил и имат двойна роля - или като спирачка за Тихоокеанската плоча, или като интензифициращ фактор на пораждащите се земетресения. Районът, осеян с вулканите, търпи по-малко трусове от останалата част на разломната линия.

Проучването, финансирано от "Britain's Natural Environment Research Council" (Nerc) ще състави 3D модели по време на седем преминавания през района. "Искаме да знаем дали подводните планини възпират земетресенията, или ги причиняват - каза един от водещите изследователи, професор Тони Уотс от Оксфорд - това е важно, за да определим какво контролира земетресенията и да можем да направим по-точни бъдещи оценки".

Зони на пропадане като падината на Тонга могат да отприщят цунами, както стана в Япония преди месец и в Суматра през 2004 година. Ново проучване на земетресението в Перу от 2001 година пък показа, че подводни планини вероятно са задържали труса за 40 секунди, преди да се разцепят.

Изследване върху земетресението в Нанкайдо, Япония, 1946, показа, че подводна планина е издърпана на дълбочина 10 километра и явно е ограничила мащаба на разцепването там, като е намалила и риска от цунами.

Според професор Уотс са нужни повече данни за дълбоководната структура на падината на Тонга, за да бъдат опознати действащите там сили. "трябва да узнаем дали подводните планини са повече или по-малко невредими, докато биват издърпвани към падината, или са чупени и "обезглавени". Ако открием връзка между тези планини и земетресенията, картографирането на морското дъно ще ни постави в много по-изгодна позиция да предвидим бъдещи земетресения и цунами" - обясни той.