Европейският континент като че ли започва да се подпъхва под Африка, създавайки нова зона на застъпване на континенталните плочи и увеличавайки земетръсния риск в Западното Средиземноморие, съобщава статията на Ричард Лъвит в "Нешънъл джиографик". Това са изводите в нов научен доклад. Зоните на застъпване са формират на мястото на контакт между континенталните плочи, при което едната се пъха под другата и влиза в земната мантия. Понякога натискът между плочите е постепенен, но понякога се осъществява рязко, отприщвайки земетресения.

Тъй като зоните на подпъхване обикновено са в големи водни басейни, те често предизвикват и цунами, като онези, които опустошиха голяма част от крайбрежието на Япония миналия месец.

От милиони години Африканската плоча, която включва и част от басейна на Средиземно море, се движи на север към Евразийската със скорост около 1 см за година. новите проучвания показват, че вероятно се формира нова зона на напрежение заради подпъхване в района, където двете плочи взаимно се натискат - по крайбрежието на Алжир и Северна Сицилия. "Формирането на нова зона на подпъхване е много рядко събитие" - заяви ръководителят на изследването Ринус Вортел, геофизик от университета в Утрехт, Нидерландия.

Според вортел това е размяна на ролите, тъй като от 30 милиона години съществува ситуацията, в която Африканската плоча се приплъзва под Евразийската в широка зона в Западното Средиземноморие. Там плътните скали на африканското дъно потъват под дъното на Евразийската плоча. Двете плочи продължават да се приближават. От Африканската не е останало нищо на дъното на западното Средиземноморие, всичко е потънало надолу. Поражда се огромно тектонично напрежение, част от което е поето и разнесено при нагъването на Алпите, Кавказ и планината Загрос в Иран. Новата зона на подпъхване е много важно откритие, защото такива региони обикновено съществуват изключително дълго в геологически план, подчерта Вортел.

Доста учени все още се изказват предпазливо относно съобщението за съществуването на нова зона на подпъхване, като предпочитат първо подробно да се запознаят с данните. Първите отзиви са, че изводите изглеждат издържани.

Ринус Вортел подчерта, че формирането на зона на подпъхване е много бавен процес, който продължава милиони години. По думите му данните показват, че земетръсния риск в западното Средиземноморие е подценяван и всъщност може би е пораснал. "Дори и нищо да не се случи в следващите 100 години, това не значи, че няма опасност" - предупреди специалистът. Той припомни, че при ужаса от 1908 година в Месина, Италия, загинаха 70 000 души, след като трус от 7,1 по Рихтер отприщи 12-метрови цунами. Друга страшна трагедия в европейската история се е случила в 1755 година, когато земетресение западно от Гибралтар изпрати към Лисабон, Португалия, гигантско цунами, причинило смъртта вероятно на около 100 000 души.