В статия в списание LiveScience двамата учени сочат, че са изучили данните за земетресенията през последните 110 години и са стигнали до извода, че тези природни бедствия са групирани във времето, формирайки геоложки „гроздове”. Един от тези „гроздове” продължил от 1952 до 1965 година и кулминацията му е най-мощното земетресение, откак има наблюдения. Това е трусът с магнитуд 9,5 по Рихтер в Чили през 1960 година. Според различни данни земетресението е причинило смъртта на между 2,2 и 5 хиляди души.
Сега, предполагат Буфе и Пъркинс, сме в нов период на мощни земетресения, начало на който е трусът с магнитуд 8,4 в Перу през 2001 година. Сеизмолозите не могат да кажат колко дълго ще продължат подобни земетресения. Според Буфе ако през идните 10-12 години няма много силни земетресения, то това ще означава, че сегашният „грозд” е приключил.
Не всички експерти споделят мнението на Буфе и Пъркинс. Сеизмологът Ендрю Майкъл, който работи в USGS в Калифорния, смята, че неотдавнашните земетресения в Хаити и Япония са били случайни събития. Както обяснява Майкъл, измислените от неговите колеги „гроздове” се разпадат, ако бъдат отчетени не само големите земетресения, но и последвалите ги вторични трусове. „Главното е да осъзнаем, че случайността не е задължително разпределена във времето”, обяснява специалистът.
Но сеизмологът Ричард Астър от Института по минна промишленост и технологии в щата Ню Мексико е на мнение, което е доста близко до това на Буфе и Пъркинс. Астър и колегите му са установили, че периодите на сеизмична активност могат да бъдат разделени на слаби и силни.
Периоди на сравнително слаба сеизмична активност е имало от 1907 до 1950 година и от 1967 до 2005 година. Поредният активен период е започнал през 2004 година със земетресение с магнитуд 9,3 край бреговете на Индонезия. Това земетресение предизвика цунами и в резултат на приливната вълна загинаха над 230 хиляди души.
Астър обаче пояснява, че откритите от него съвпадения могат да са напълно случайно стечение на обстоятелствата. Според Астър учените разполагат с твърде малко събрани данни, за да могат да говорят за някакви тенденции в сеизмичната активност.
Разрушителното земетресение и последвалата го вълна цунами в Япония на 11 март стана повод за появата и на други хипотези за трусовете. На 21 март в YouTube бе качен видеоклип, който дава повод на любителите на конспиративни теории да смятат, че бедствието в Япония е било предизвикано умишлено.
Клипът започва с интервю от 2007 година на канадския журналист Бенджамин Фулфорд с финансовия министър на Япония Хейзо Таканака. Фулфорд пита министъра защо предава японската финансова система в ръцете на група американски и европейски олигарси. Отговорът на Таканака бил шокиращ: Япония била заплашена с машина за земетресения...
Прокарва се версията, че йоносферното климатично оръжие ХААРП е предизвикало чудовищните земетресения в Япония в близост до ядрените централи на страната. ХААРП е огромна антена, която излъчва радиочестотна енергия в горната част на атмосферата.
„Правят го, като изстрелват микровълна от милиард вата в йоносферата, която е част от атмосферата”, твърди журналистът. Вълната повдига йоносферата в космоса и след това рикошира. Начинът, по който рикошира, може да предизвика земетресение според Фулфорд.
Същата машина може да нагорещи подземните води и да предизвика земетресение. „Тези хора имат също възможност да предизвикват циклони и цунамита, като нагреят област от атмосферата и я накарат да се движи.”
Фулфорд твърди още, че „големият шеф” на групата, предизвикваща природни бедствия, е бившият американски президент Джордж Буш-старши. Тази информация журналистът получил от член на криминалната японска организация Инагава. Чрез климатичните оръжия непокорни правителства в различни държави били принуждавани да вземат едни или други решения в интерес на САЩ.