Въпреки че строежите на маите са били относително далеч от вулканите, в земите им системно е падала вулканична пепел, разкри ново проучване, окачествено като "забележително". То хвърля светлина по въпроса кака древните метрополиси са могли да просперират при относително бедната почва, с която разполагат за изхранване, съобщава статия в "Нешънъл джиографик" (тук със съкращения).

Империята на маите се е простирала от Южно Мексико през Гватемала до северните части на Хондурас и е процъфтявала между 250 и 900 година от н. е. След това е западнала.

Наскоро специалисти откриха бежов глинест минерал в каналите на археологическата площадка Тикал в Гватемала, където в миналото е бил най-големият град в южните равнинни земи на маите. Този минерал, който е вид смектит, се образува само след падане на вулканична пепел.

Чрез техники за химичен анализ за установяване на произход учените установиха, че смектитът от Тикал не се дължи на прах, донесен от Африка от въздушните течения, както се очакваше, а произлиза от вулканите на територията на съвременните държави Салвадор, Гватемала, Хондурас и Мексико. Според ръководителят на екипа Кен Танкърсли, антрополог от университета в Синсинати, минералите говорят за серия от вулканични събития в миналото.

И преди се знаеше, че индианските градове, разположени близо до вулканите, са били засягани от изригванията. Например града на маите Чалчуапа в Ел Салвадор е бил изгорен до основи при изригването през 6 век на близкия вулкан Илопанго. Сега се оказва, че теченията са разнасяли праха и към много далечните градове на маите. Според учените образците от вулканичен прах в Тикал са се формирали в дълъг период - от 340 г. пр. н. е. до 990 г. от н. е. Няма начин да се установи броят на изригванията, честотата им или кой вид прах от кой вулкан идва, каза Танкърсли. Последното регистрирано падане на прах в Тикал е било през 1960 година.

Новото откритие се смята за много важно, защото обяснява тайната на равнинните градове на маите. Проблемът е, че почвата около тях е била много неплодородна и капризна, защото е на основата на варовика и не е подходяща за изхранването на много хора. Въпреки това там са живели между 160 и 230 души на квадратна миля, което е много по-голяма гъстота на населението, отколкото може да се очаква при тези бедни почви.

Ако в равнинните градове на маите, обаче, нивите са били засипвани с вулканичен прах на няколко години, или дори на десетилетия, почвата там е била периодически обогатявана. Прахът подобрява плодородието на почвата, като увеличава нейната водопропускливост и шупливост. Така подобрява способността да се задържа водата. Вулканичната пепел е и източник на полезни за растенията елементи като желязо и магнезий.

Според антропологът Пейсън Шийтс, експерт по влиянието на вулканите върху културата на маите, дори тънък пласт от вулканична пепел, например няколко сантиметра, може да усили плодородието за дълго. Тя има и допълнителния ефект, че задушава някои вредни за растенията насекоми. Негативният ефект е, че падането на праха е съпроводено с по-чести киселинни дъждове, които вредят на реколтата.

Като цяло вулканите са били неотделима част от живота на древните маи. Някои храмове в планинските им градове имитират вида на свещени вулкани. "Храмовете са имали изходи на върха, където са горели тамян и чрез дима са изпращали съобщения на божествата и предците си" - каза Шийлдс. не е изяснено дали храмовете в Тикал и други равнинни градове са плод на същото вдъхновение.

Вулканите пасват добре на светогледа на маите, който се състои от феномени, разглеждани като рискове и благоприятни възможности. Човек е трябвало да умее да балансира между двете. Димящото вулканично гърло не е разглеждано само като проклятие, защото човек може и да извлече полза от него - като плодородието, например.

Маите са смятали, че могат да забавят или предотвратят изригванията, като са изпълнявали кървави ритуали и са хранели духовете и божествата, за да контролират вулканите. В тяхната религия човекът не е безпомощен, той е в основата нещата. "Те са строили храмове във формата на вулкани и са имали ритуали, наподобяващи вулканични събития... Вулканите са били неотделима част от живота на маите" - обясни Танкърсли.