След седмица предстои да се разгледа на второ четене отново изменение в закона за културното наследство. Това каза на пресконференция Даниела Петрова председател на Комисията по култура, медии и гражданско общество в НС, предаде репортер на радио „Фокус” – Варна . Тя коментира, че законът за културното наследство, който е приет от предходното правителство е закон, който е добър поради факта, че има закон, но същевременно същия е много тежък, като правна материя и с много голям обем от понятия. Тя добави, че закона е писан по скоро, като правилник за приложения, а не е разписан, като кодифицирана материя, която лесно може да обслужва потребителите, които се явяват ползватели на този закон. „Има много неуредени въпроси, а действително един от приоритетите на правителството е приоритета за опазване на културно-историческото наследство”, каза Петрова и добави, че освен това приоритет е и развитието на културния туризъм. Според нея, за да се реализират тези приоритети е необходимо да има добре работеща нормативна база. Петрова коментира, че проблемите в закона за културното наследство са започнали да се появяват и именно това е провокирало законодателни инициативи, както от страна на Министерството на културата, така и от депутатите. Комисията е поставила този въпрос към всички заинтересовани страни, които са имали свободата да дадат своите предложения, като съответно се е отзовал Синода, Асоциацията по архитектура, сдружението на производителите на сувенири и други организации, които са поставили своите проблеми , като според Петрова част от тях действително могат да намерят разрешение при второто четене на тази законодателна уредба. Тя коментира, че проблемите са най-вече по отношение на опазване на културно-историческото наследство и най-вече проблемите, които се явяват при попадане в съсобственост, където държавата се явява собственик на откритите археологически находки, а от друга страна терена е собственик на физическо или юридическо лице. В този аспект се предлага да се извърши замяна, като в предложенията след обсъждане ще се реши и въпроса, по какъв начин да става тази замяна със съгласие на собственик, с уведомителен режим или със споразумение, както е в настоящия момент. „Проблемите, с които се сблъсква държавата по опазването на културно-историческото наследство е докато се вземе съгласие от наследници или собственици, които не се намират на територията на България, оставят една възможност да се изнасят артефактите безнаказано от иманяри”, обясни Петрова и добави, че именно заради това се търси по-облекчен режим за охраняване на културното наследство на страната.

Друг проблем, който е общ за цялата страна е проблема за актуализиране на каталога за паметниците на културата. Даниела Петрова обясни, че това актуване създава изключително много неудобства и е твърде скъп процес. Според нея тук усилия трябва да се положат, както от областните управители и от общините, но и от всички собственици на такъв вид обекти, за да могат да не се заличават от списъка на културно-историческото наследство, обекти които не попадат в списъка на световното културно-историческо наследство. Голяма част от собствениците и наследниците на сгради и паметници на културата не полагат дължимите усилия за тях и много често ги оставят да се рушат. „Смятам, че трябва да има много сериозни санкции по отношение на собствениците на сгради паметници на културата, като същите трябва да съобразяват поведението и поддръжката си с предназначението на този вид сгради”, категорична бе Петрова. Тя посочи, че във Варна има и проблем при който сгради паметници на културата попадат в резерват „Одесос”, но за тях не се полагат никакви грижи и поради тази причина се рушат. Председателят на комисията по култура обясни, че със законодателните инициативи, които са предприели народните представители след да помогнат за разрешаването на тези проблеми. Тя добави, че има идея при установяване нарушение при експлоатиране на културно-историческото наследство, административните санкции да се завишат, като според нея санкциите трябва да бъдат дисциплиниращи и да имат функцията на превенция, което означава, че те трябва да бъдат и събираеми, защото по отношение на едноличните търговци предложението, което е направено за административни санкции от 10 000 до 50 000 лева може да доведе до фалити и тези глоби трудно биха могли да бъдат събрани. „Тук трябва да се намери една разумна мярка на санкции и събираемост”, каза Даниела Петрова и обясни, че става въпрос за санкции при неизпълнение на законовата уредба и даде за пример използването на снимки на артефакти или реплики, като допълни, че има алкохолни или сладкарски продукти, които използват изображения или имена на културни обекти. Тя обясни, че тези снимки и реплики се използват единствено за целите на културния туризъм.