В акваторията на Черно море има не малко огнища, които биха могли да предизвикат земетресения. Това каза за радио „Фокус” – Варна ст. н. с ІІ ст. д-р инж. Орлин Димитров от Института по океанология във Варна.

Той уточни, че такива огнища има много в Черно море, а що се отнася до българското Черноморие най-ясно изразените се намират в акваторията на около 15 км югоизточно от нос Шабла има два епицентъра, чийто магнитуд може да достигне повече от 7 по скалата на Рихтер. Тези земетръсни огнища се намират непосредствено едно от друго и на практика това е най-опасното място от българската територия на Черно море.

Освен това има и още няколко епицентъра по Черноморието, където са възможни земетресения, но с по-малък магнитуд в акваторията. Конкретно единият се намира на около 20 км. югоизточно от нос Калиакра, а другият се намира на около 30 км. южно от град Каварна.

Според Орлин Димитров има обаче и съвременно активни опасни разломи, най-опасният от които е Калиакренския разлом, като неговата траектория преминава почти успоредно на бреговата линия, която е между нос Калиакра и нос Шабла.

Освен това по българското Черноморие има и други разломи, които пресичат бреговата линия перпендикулярно, а единият от тях минава през средата на варненското езеро и залив и продължава на изток, а другия разлом преминава близо до село Близнаци.

Специалистът коментира, че всъщност тези са най-активните разломи, които геолозите наричат – съвременно активни разломи.

Орлин Димитров посочи, че според исторически данни в акваторията на Черно море е установено, че е имало не малък брой земетресения, които са оказвали пагубно въздействие върху родното крайбрежие. Според исторически данни през XV век край Варна е имало силно земетресение, когато на практика целия град е бил разрушен.

„Имаме всички основания да считаме, че това земетресение е било в акваторията на Черно море”, заяви Димитров и подчерта, че тогава не е имало геофизици, които да определят къде е бил епицентъра на земетресението, но по малкото данни, с които учените разполагат са стигнали до това заключение. През I век пр.н.е. е имало друго голямо земетресение в района на днешния град Каварна, когато градът намиращ се там Бизоне е изчезнал. Голямата трагедия обаче е дошла, когато след земетресението се е активизирало свлачище и следствие на свличане на скалната маса всъщност древният град потъва в морето. Това според специалиста е трагедия, която може да се сравни единствено с това, което се е случило на градовете Херкулан и Помпей в Италия, които биват унищожени след изригването на вулкана Везувий.

От по-съвременната история специалистът от института по океанология даде за пример земетресението от 1901 година по родното крайбрежие в северната част, което е било изключително силно и е нанесло сериозни щети в района на Шабла, Каварна и най-вече Дуранкулак. Това земетресение е било предизвикано от двете огнища, които се намират в акваторията на 15 км. югоизточно от Шабла.