Актьори от три поколения изпратиха Георги Русев в последния му земен път. В столичния храм “Св. Седмочисленици” днес дойдоха Татяна Лолова, Стефан Данаилов, Илка Зафирова, Павел Попандов, Георги Мамалев. Валентин Ганев, Ивайло Христов, Чочо Попйорданов, Иван Ласкин, Валери Йорданов, Мариан Бачев, Краси Ранков, Стефка Янорова и много други. Доведоха ги срещите им с големия актьор из българската театрална сцена и кино, но днес всички си спомниха и за човека Русев. Разказваха за добротата му, за прекрасното му чувство за хумор, за отзивчивостта му към младите.

“Той ще живее с мен, докато ме има. С всички смешни, тъжни неща, които сме преживели ”, каза Татяна Лолова. Двамата играят заедно от 1999 г. в пиесата “Нищо не помня” в Театър 199. “Колегата Вальо Стойчев казваше, че той ние е събрал. Как успя, като ние сме несъвместими. Имахме една смешка тогава. Като питаха Гочето, както го наричахме, какво играе в момента, той казваше: "Нищо не помня”, а те му отвръщаха: “То едно ли е да го запомните”.

Наричаха ни звезди тогава, а ние бяхме слънца. Радвам се, че последната ни среща беше много приятна. “Офисът” му беше в едно заведение близо до тях. Покани ме там и прекарахме един вълшебен час. Много очарователен и достоен човек. Винаги сериозен и с една малка, лека хитра усмивчица в края на устните и очите”, спомни с Лолова. Негова дългогодишна партьорка в театъра е Илка Зафирова, с която 15 години радват публиката в Малък градски театър “Зад канала”. “Необикновен актьор, изключителен професионалист и много нестандартен човек. Българската тетрална природа обеднява”, каза тя.

Стефан Данаилов си спомни за Русев от двете им срещи в “Дами канят” и спектакъла “Ревизор” в Сатирата. “Неговата органика респектираше публиката и мене. С темпарамент на сцената, интересуваше се и от обшествения живот. Заради него Пернишкия театър беше много интересен. Връзката му с Георги Мишев е много уникална, защото повечето от чешитите, които той изигра са плод на невероятната им взаимовръзка. И най-големия злодей да игра в него имаше нещо симпатично”, каза бившият министър на културата.

Ведомството на Рашидов бе представено от заместникът му Тодор Чобанов. “Той съумяваше, работейки в един особен период, да отрази българската душевност по най-верен и прецизен начин, с всичките й криволици с особеностите на живота. В неговите герои виждахме истинския живот, неподправен, нецензуриран. Внасяше неподправената автентика във филмите си. Изключителен почитател съм му бил винаги. Предизвикваше усмивка у поколения българи, там където се плачеше”, каза той. Режисьорите Иван Андонов, Георги Стоянов, писателят Георги Мишев също казаха последно сбогом с приятелят си. “Ще го запомня с изумителното тънкото му чувство за хумор, рядкост днес. Може би заради това не се съгласяваше да участва навсякъде. Имаше вкус и мярка. Дори отрицателните герои при него не бяха щампа”, допълни образа кинокритикът Атанас Свиленов.

“Любимата му реплика беше “Когато говориш с мен ще мълчиш”. Така и сега по-добре да мълчим. Когато се пропука социалистическият реализъм, дойде истината на Георги Русев, каза приятелят му писателят Мишев.

“Имахме спорадични срещни с него. Сърцат и голям човек, с топло отношение се отнесе към моята работа. И така човек се вдъхновява. Това беше първата ми персонификация в “Шоуто на Слави”, нещо като имитация”, разказа Мариян Бачев. Иво Сиромахов дойде с колегата си. Петър Попйорданов бе дошъл с баща си Иван. “Имаше невероятно чувство за хумор, няма човек, който да му устои. България загуби много”, каза Чочо.