Българските пациенти приемат 80% от антибиотиците в домашни условия, едва 20% се поставят в болниците. Това съотношение в западноевропейските страни е още по-поляризирано - употребата на антибиотиците извън болниците стига до 95%. Тези данни показват, че е изключително важно употребата на антибиотици да става само по лекарско предписание и след вземане на материал за микробиологично изследване. Точно такава е практиката в икономически развитите страни. За съжаление в България не винаги лекарите назначават антибиотик след микробиологично изследване. По-опасната тенденция обаче е, че пациентите много често прибягват до самолечение и си купуват антибиотик без да е предписан от медицински специалист. Две трети от нарушенията при проверките на ИАЛ в аптеките са за даване на лекарства с рецепта без клиентът да е имал такава, показват данните за 2010 г. От 228 наказателни постановления през миналата година, 157 са били за отпускане на лекарствени продукти без рецепта, а наложените глоби са в размер на 600 000лв. (от 1000 – 3000 лв.). За да редуцира това явление, ИАЛ започва тематична проверка в аптеките за това дали се дават медикаменти по лекарско предписание без рецепта.

Неправилната употреба на антибиотиците е изключително тревожна тенденция в целия свят. Тя води до развиването у хората на резистентност към тези медикаменти, тоест те спират да действат и бактериите продължават развитието си. Най – високи нива на резистентност у нас има към цефалоспорини втора и трета генерация, някои аминогликозиди и др. Причината е, че тези антибиотици през годините са използвани най- нерационално. Резистентност могат да изградят всички видове бактерии. То се дължи на мутация в клетката, която помага на бактерия да преживее неблагоприятните условия.Тази мутация се предава в потомството, а чрез различни механизми може да се предаде и между неродствени бактерии. Основен фактор при селекцията на резистентни бактерии в случая се явяват антибиотиците. Когато едни бактерии от един щам придобият резистентност към три и повече групи антибиотици, казваме че щамът е полирезистентен. Рискови фактори за заразяване с резистентни бактерии са болничен престой повече от пет дни, екстремна възраст, хронични болести, често повтарящи се инфекции, лечение в последните 90 дни с антибиотици, назначаване на ниски дози антибиотици, нерационални курсови (много кратки или прекалено дълги), неправилен прием, назначаване на антибиотик без нужда (при вирусни инфекции) и др. Инфекциите причинени от такива бактерии се лекуват по-дълго, с комбинация от няколко антибиотика, често тези болни подлежат на хоспитализация.

За да не се стига дотам, хората трябва да употребяват антибиотици само по лекарско предписание и то за конкретния случай. Антибиотик помогнал на пациент преди година, сега при друга инфекция може да не е ефективен. При съмнение за инфекция всеки трябва да търси медицинска помощ, а не да се самолекува.

Какво представляват антибиотиците и как действат?

Антибиотиците са лекарства от групата на антиинфекциозните агенти, които убиват бактериите или подтискат техни основни жизнени функции. Към групата на антиинфекциозните лекарства са още антимикотиците (действат срещу гъбички), антивирусните и антипаразитните медикаменти и ваксините. Антибиотикът се свързва със структури само в бактериалната клетка, които са уникални и нямат аналог в клетките на хората и животните, затова са ефективни и сравнително ниско токсични. У нас има разрешени за употреба 61 вида антибиотика. Те се продават под 197 търговски имена и 375 лекарски форми.