Продължаваме да строим пътищата, както са го правели нашите дядовци преди 50 г. Затова новите ни настилки се разбиват бързо, нищо не остава от маркировките, а след първите летни жеги натоварените участъци по тях заприличват на „слонска кожа", целите прорязани от коловози. Нещо, което не може да се види никъде в Европа. Тази чисто нашенска подтискаща гледка се скрива, след като преминеш западната ни граница при Калотина, а навлезеш ли в Хърватия и Словения, от нея не остава и помен - само опнали се модерни европейски магистрали. Това сподели за в. „Черно море" инж. Росен Колелиев, управител на „Пътища и мостове" ЕООД - Варна, и председател на секция „Инженерна инфраструктура" към Камарата на строителите в България (КСБ), след завръщането си от строителното изложение във Верона, Италия. Той преминава разстоянието до там с кола, което му позволява да съпостави технологиите на строителството и поддържаването на пътищата в Сърбия, Хърватия, Словения, Италия и у нас. За съжаление, направените сравнения по време на пътуването не му дават повод да се гордее, че е българин.

Новото чудо - дрениращи настилки

Обичайната гледка с липсващите пътни знаци, лавирането между дупките по настилката свършва след Калотина, макар че навлизайки в Сърбия, пейзажът не се променя съществено, разказва инж. Росен Колелиев.И там има доста кръпки по пътищата, които са остарели, но за разлика от нас сърбите са успели да изградят основната си магистрала. Единствено в Белград още няма обходен път и както във Варна, се налага да минаваш през центъра, каза пътният строител. С преминаването в Хърватия и Словения приключват всички неволи по пътуването, добави той. Магистралите са по европейски образец с нови настилки, с ясна и точна маркировка и сигнализация. И това, което особено го впечатлява като специалист (най-вече в Словения), е направата на т. нар. клотоидно трасе на магистралата. Става дума за нов тип трасе с много положителни ефекти. На първо място с него отлично се решава най-тежкият ни проблем - отводняването. Наклоните са такива, че бързо и лесно се преминава от една крива в друга. После - избягва се заслепяването от насрещните фарове. Пътят по-добре се вписва в ландшафта. Тук много силно впечатление му прави използването на т. нар. дрениращи пътни настилки. У нас, когато вали дъжд и мине камион, пръските обливат цялата ти кола, губиш видимост. А там няма такова нещо. Дрениращите настилки позволяват водата автоматично да проникне в най-горния слой на пътя и от там да се потведе. По този начин няма никакви пръски. Все едно дъждът попада в пясък и потъва надолу, твърди инж. Колелиев.

Билбордовете убийци

След като се излезе от България, никъде другаде (дори и в Сърбия) не се виждат рекламни билбордове в обхвата на магистралите, продължава инж. Колелиев. Въпреки че вече няма съмнение - тези масивни съоръжения са се превърнали в убийци при пътно-транспортни произшествия, но, за съжаление, не се прави нищо за премахването им у нас. А е нещо елементарно и много важно за безопасността на движението. Какво пречи да се направи бърза законодателна промяна в тази насока, след като искаме да бъдем като останалите европейски страни, недоумява пътният строител. Другото елементарно нещо, което не може да се види никъде извън нашата страна, е липсата на химически тоалетни на местата за отдих по главните ни пътища и магистрали. И още нещо - само у нас са окрадени предпазните мрежи на много места край магистралите, а те предпазват от евентуалното внезапно пресичане на животни.

Студеният душ на бюрокрацията

Многобройните нови технологии и машини, представени на изложението във Верона, за пореден път показват колко много е изостанала нормативната ни уредба в пътното строителство, твърди председателят на секция „Инженерна инфраструктура" към КСБ. Продължаваме само да говорим за рециклиране на бетона и асфалта, което се прави в цял свят, а у нас още не е въведено нормативно. Ето, имам инсталация за рециклиране на асфалта, но не ми приемат рецептите, тъй като ги нямало в нормативите, ядосва се пътният строител. При това положение всеки от нас дори да иска да вкара някаква нова технология, желанието му веднага се охлажда, защото просто няма как да го направи. Не върви да се влагат пари в нещо, което няма да проработи в родната практика. На изложението във Верона той е видял и липсващото у нас използване на битумни имулсии. Алфалтът в пътното ни строителство се полага при висока температура, което е силно енергоемко и неекологично. Докато емулсията, производена от битума, се полага при 40-50 градуса, а може и при по-ниска температура. Такива технологии масово се прилагат навън, но у нас не се използват. Причината е вече банално ясна, повтаряна неведнъж - остаряла нормативна база, липса на гъвкавост на администрацията за иновативни решения. Няколко пъти вече съм говорил за сегашния Закон за обществените поръчки, който вкарва всеки проект в много тесни нормативни рамки и ако излезеш от тях, просто не те допускат до процедурата за възлагане, категоричен е инж. Колелиев. По неговите думи, каквото и да се говори за новите технологии за стабилизации, за студено рециклиране на старите пътни настилки и т.н., ще бъде напразно просто защото всичко това липсва в сегашната нормативна база. При това положение дори ако речеш да приложиш нещо ново в поетия за изпълнение обект, строителният надзор ще го изключи, защото нормативно няма да има на какво да се опре. Изпратихме писмо до общината за използването на полимерно модифицирания асфалт при настилките на натоварените пътни участъци (кръстовища, автобусни спирки). Отговор няма - продължава да се работи постарому. Ето, сега ще видите с високите летни температури как по новите настилки ще се образуват коловози и ще се получи т. нар. слонска кожа, каза пътният строител.

Скъпи на триците

Второто, което трябва да се отбележи в този ред на мисли, е за криво разбраната гордост от постигнатата най-ниска цена при строежа на магистралите. Забравя се, че тя се получава от прилагането на стари технологии в проектирането и строителството. Така обаче изграденото ще дефектира още след 5 г. и тогава за ремонти ще даваме излишни пари от бюджета. А може сега да се направи така, че да издържи много повече, коментира инж. Колелиев. Той дава за пример боята на маркировките, която се изтрива за 6 м. В същото време има термопластични бои, които изкарват поне 5 г. Пак заради ниските цени на търговете се спестяват такива важни съоръжения, като шумозаглушителните стени по магистралите, направата на площадки за краткотраен отдих на всеки 30-40 км. Лишаваме се от тях, въпреки че финансирането в голямата част идва от ЕС, коментира още инж. Колелиев след завръщането си от изложението на новите технологии и техника във Верона, Италия.