Пример за пълна некомпетентност от помагало по литература за 7-и клас е въпросът „Посочете НЕВЯРНОТО. Кой от посочените герои не умира при Гредетин?”. Изброените отговори са Македонски, Бръчков, Попчето или Хаджията. „Във формулировката има двойно отрицание, което е абсолютно недопустимо и затормозва излишно както незнаещите, така и знаещите ученици”, обясниха грешката експертите по съставяне на тестове доц. д-р Руска Станчева и доц. д-р Татяна Александрова от тестов център „Бултест стандарт”.
Екипът на тестовия център е открил и абсурдна задача в един от действащите учебници по български език и литература. Въпреки че министерството се е заело да изчисти фрапантните бисери от съдържанието на уроците, в случая нецензурни елементи прозират и от задачите за домашна работа след уроците. Авторите на учебник по български език са накарали учениците да търсят пунктуационна грешка в изречението:
„Ще си карам по сутиен ако ще да ми се качи около ушите.” „Грешката в случая е видима и за неспециалиста, отговорът е с неподходящо съдържание – образът, който създава, е в разрез с добрите нрави и етичните норми на поведение, отклонява вниманието на учениците от поставената задача”, обясни доцент Станчева от „Бултест стандарт”.
Според експертите объркващите въпроси в помагала и учебници увеличават броя на учениците, които налучкват на тестовете. Статистически изчислено е, че на изпитите след 7-и клас и матурата до 25% от учениците налучкват отговорите. Това е така, защото зрелостният изпит предоставя 4 възможности за отговор в теста – „а”, „б”, „в” и „г”. „Вероятността от налучване на верния отговор зависи от броя на отговорите към всеки въпрос. Така, ако отговорите са два, вероятността е 50%, при три – съответно 33%, при четири – 25%, при пет отговора – съответно 20%. Ако се използва техниката за два верни отговора, което практически е много трудно, тогава посочената вероятност вече е друга”, обясни проф. Георги Бижков, председател на Националния тестов център.
За да се елиминира практиката за налучкване на въпросите и подвеждане на учениците, експертите в съставянето на тестове предлагат към всяко помагало да се отбележи с етикет декларация за съответствие със световните стандарти, който подобно на сертификата „Стара планина” да гарантира качеството.
„Тестът да е придружен с информация, че е разработен според възприетите в световната практика стандарти. Така издателите му да декларират, че са готови да предоставят доказателства”, предложиха от тестов център „Бултест стандарт”.
Друг силен индикатор за коректност на въпросите бил, че тестовете вече са се падали на изпити през изминали години. „Съществуват и тестоподобни материали за тренировка, упражняване. Такъв например е тестът за кандидат-студенти по медицина в Германия, който се пуска за упражняване веднага след като вече е преминал изпитът с него”, разказа професор Георги Бижков.
Махат въпросите клишета
Въпросите, които вече са добили статут на клишета, да отпаднат в тестовете за външно оценяване, обмислят експерти от просветното министерство. Друга мярка за пресичане на налучкването са повече отворени въпроси.
„Добре е да не забравяме, когато говорим за налучкване, че то „работи” само при въпросите с избираем отговор”, смята Неда Кристанова, директор на Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование.
Да отпаднат класическите формулировки на въпроси в тестовете след 7-и клас и матурата, предложи просветният зам.-министър Милена Дамянова на семинар за реформите в образованието миналата седмица. Според нея това ще провокира мисленето на учениците. Пример за класическа задача е „Открийте грешката при препинателните знаци” в теста по български език. В момента от учениците се търси само умение да поставят запетайки. Според Дамянова в този тип въпроси трябва да се включат и всички останали препинателни знаци.
Задачи от живота вдигат точките
Повече тестови задачи от живота ще повишат резултатите на учениците в училище и в международните изследвания за нивото на образованието като PISA, смятат образователните експерти. Тенденцията за повече практически задачи навлиза постепенно и в тестовете по български език за кандидатстване след 7 клас, където първата задача приема все по-голяма тежест. Такива въпроси са свързани текстове с географски карти, таблици, разписания на влакове и самолети. Целта е учениците да се научат как да се справят с конкретни казуси, често срещани във всекидневието на възрастните. Оказа се, че в тази сфера българските гимназисти са най-слаби. Както „Монитор” писа, на изследването PISA преди две години нито един наш гимназист не е отговорил вярно на въпрос, свързан с разписанието на аерогара.
„Все още обучението е насочено повече към запаметяване и възпроизвеждане на знания, отколкото към активно, критическо мислене. А изследването PISA оценява най-вече така наречената функционална грамотност – да извличаш по-сложна информация от текст, да правиш изводи и да взимаш решения за проблеми, които не са част от всекидневието на ученика”, подчерта Неда Кристанова, директор на ЦКОКО.







Новини - теми













Временно затварят улицата към Морска гара Варна
Старите мобилни телефони – скрит източник на ценни суровини
Чуждестранен сайт определи Черноморието ни като „скрит рай“ за нудисти (видео)
Пролетния фолклорен фестивал „Цветно ми е!“ се провежда във Варна.
6 май: Ограничават движението в центъра на Варна, автобусите с променен маршрут
Без ток във Варна и областта утре ще са...
Почина създателят на CNN Тед Търнър
Спартак (Варна) посреща Добруджа в решаващ сблъсък за оцеляване
Авария остави една варненска местност без вода
6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия
Варна отбелязва 6 май с военен ритуал
Богата съпътстваща програма в българските градове, през които ще премине Giro d'Italia
Фериботът в Белослав спира временно работа заради ремонт
Гергьовден е
Авиокомпания ще плаща на пилоти до 100 000 долара годишно, без да излитат в небето
Варна отбеляза Деня на храбростта с водосвет и благославяне на бойните знамена
Какво ще бъде времето утре по Черноморието?
Украйна обвини Русия в нарушаване на примирието, има жертви след нови атаки
Военният министър: Оставяме добра основа за модернизацията на армията, бюджетът за отбрана може да достигне 3,5% от БВП
„Деветата“ на Бетовен звучи във Варна за Деня на Европа под диригентството на Константин Илиевски
Учени от Черноморския регион обсъждат методи за оценка на местообитанията на есетровите риби по Дунав и Йешилърмак



RSS Новини