Парализирана жена вече 1 000 дни успешно мести компютърен курсор само с мислите си благодарение на имплантирано в мозъка си малко електронно устройство, съобщава статия на Хелън Томпсън в "Ню сайънтист", която се позовава на съобщение от изследователите, конструирали импланта. Това постижение демонстрира дълготрайната активност на устройствата мозък-машина.

Жената, която е получила от учените псевдонима "S3", е получила в средата на 90-те години удар в продълговатия мозък, причинил състоянието тетраплегия - парализа на всичките 4 крайника и гласните струни.

През 2005 година изследователите от "Браун юнивърсити" в Провидънс, от "Providence VA Medical Center" и от "Massachusetts General Hospital" в Бостън имплантираха в мозъка й система електроди с размерите на малка таблетка аспирин, за да я направят в състояние да контактува с околните.

Устройството с електродите е част от " BrainGate system " - комбинация от хардуеър и софтуеър, която усеща електрическите сигнали, произвеждани от мозъчните неврони, които контролират планирането на движението. то декодира тези сигнали и дава възможност на парализирани хора да контролират външни устройства като компютри, инвалидни колички и бионични крайници.

В публикуваното наскоро проучване се съобщава, че през 2008 година - 1 000 дни след имплантирането - S3 е била в състояние да изпълни две различни задачи от типа "посочи и кликни", доказвайки по този начин надеждността на работата на мозъчните импланти. Пациентката е извършила необходимите действия само чрез мисълта за придвижване на курсора с ръка. Първата й задаче е била да движи курсора към цели, подредени в кръг, и да селектира всяка една от тях поред. Втората задачи е била да следва и кликне върху цел, която се движи по екрани с различни размери.

Работата на устройството не е била съвсем идеална, защото сега по-малък брой електроди са записвали невронните импулси, отколкото при тестовете 6 месеца след поставянето на импланта. Учените, обаче, са на мнение, че не се наблюдават признаци на несъвместимост между апаратчето и мозъка. В намалялото качество на сигналите те вижда по-скоро "инженерен проблем". Според ръководителя на проучването Джон Саймъръл, асистент-професор по инженерство, ще се работи за още по-голямо подобрение на чувствителността на устройството: "Наша цел в областта на невралния интерфейс е да постигнем такова ниво, че и здрав човек да може да насочва курсора така".