Тази нощ в 3.00 часа, в България и в още куп държави по света преместихме стрелките на часовника с час напред. С това преминахме към лятното часово време.

Промяната за първи път е извършена в България на 1 април 1979г. От тази дата до днес, преминаваме към лятно часово време през последна неделя на месец март.

Връщането към астрономическото часово време ще направим в 4.00ч. на последната неделя на октомври (тази година 30 октомври).

В днешни времена обаче, класическият часовник е по-скоро бижу отколкото уред за измерване на времето. Повечето от нас разчитат на часовника на мобилния си телефон.

Малцина от нас обаче знаят, че не малка част от мобилните телефони, електронните часовници, както и компютрите извършват смяната на часа автоматично.

Отваряйки очи в днешния ден настава объркване. Колко е часа в действителност? Трябва ли да си сверим часовника? Добрата новина е, че днес е неделя и час напред или назад не е от особено значение.

Любопитен е факта, че по света има страни, които никога не са приемали практиката с промяната на часа - почти цяла Африка, Югоизточна Азия, Венецуела, Ирак. Някои пък са го правели, но вече не виждат смисъл - като Индия, Бразилия, Китай, половин Австралия и щата Аризона.

Лятното часово време е система, изработена да спестява от дневната светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

32 години след първата смяна на часа и въвеждане на лятното часово време икономистите са категорични – въртенето на стрелките не носи никакви значими икономии на енергия. И ако има такива, те са около един процент.