Само с няколко свои публични прояви и действия през изминалата седмица премиерът Бойко Борисов създаде сериозни репутационни проблеми както за вътрешната и външната политика на правителството, което ръководи, така и лично за себе си, коментира „Капитал”. Пролича и разминаването между него и някои от министрите му по базови въпроси като енергетиката, позицията на България за военната операция на съюзниците в Либия и дори за мястото на България в пакта за еврото. Липсата на ясна идеология е проблем на ГЕРБ от много време, но очевидно това не се разбира от самото ръководство на управляващите. Вместо това на почти всяка криза продължават да реагират елементарно, като търсят решения с къс хоризонт.

Истинското правителство е обявило тотален бойкот на електронното правителство, пише „Труд”. Това става ясно от доклад на транспортния министър Александър Цветков, приет без възражения от всички членове на кабинета. В документа би трябвало да се съдържат „предложения за спешни мерки” за въвеждане на повече услуги за гражданите, достъпни по интернет. Вместо това докладът разкрива, че две трети от административните структури изобщо не желаят да чуят за електронизация. А останалите, които са благоволили да подадат информация, заявяват, че ще им са нужни доста бюджетни средства, за да облекчат хората, които все още се редят по опашки пред гишетата.

„Труд” отбелязва, че преди 20 г. Андрей Райчев и Кънчо Стойчев основават българския клон на социологическата агенция „Галъп Интернешънъл”. В интервю за вестника те прогнозират кой ще е бъдещият президент. Според Райчев към този момент шансове да стане президент има Бойко Борисов. Въпросът е дали ще се кандидатира, това е трудно решение, което би довело до разпад на ГЕРБ. От друга страна, Меглена Кунева, която се обсъжда като възможна алтернатива, никой досега не я е излъчил, не е получила подкрепа на голяма партия. Само Волен Сидеров е ясен - той може да спечели 5%. „Това, което искам, е да имаме президент, който да говори добре английски”, казва Стойчев.

Без жертви завърши първата у нас заложническа криза. След 39 часа преговори и стрелба 27-годишният Стефан Петров се предаде на полицията. Той се бе барикадирал със седем заложници в сливенския клон на Инвестбанк. Операцията на МВР в Сливен ще влезе в учебните планове за действие в подобни екстремни ситуации. Това обяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, отбелязва „Стандарт”. Когато

една операция завърши по най-добрия начин, ние я считаме за успешна, заяви министърът. Той допълни, че похитителят съжалява за постъпката си. Младият мъж имал нагласа да не усложнява здравето и живота на заложниците. Това беше и целта на разговорите, водени с него, обясни Цветанов.

Тодор Тодоров, който водеше преговорите с похитителя Стефан Петров, разказва в интервю за „Стандарт” за проточилата се драма в сливенската банка. Той оглавява сектор „Криминална психология” в Института по психология на МВР. Похитителят не е престъпник или луд, а неудачник в живота, е заключението на психолога. „Беше много притеснен, изнервен, човек в безизходица. Много объркан. Човек, който не знае точно какво иска, което го правеше малко непредсказуем, защото не се знае какво може да му щукне в главата. Първоначалните данни бяха, че в трезора е терорист от Либия. Това самият той го беше казал по-скоро за да вземе страха на жените вътре. В момента, в който чух мекия му говор, ми стана ясно, че не е терорист от Либия”, разкрива Тодоров. „Голямото му разочарование беше, че се е провалил в живота. В един момент дори сподели: „Ето, аз пак се издъних. Даже един грабеж не мога да направя като хората”.

„АЕЦ „Белене” - тъмна Индия”, е анализът в „24 часа”. Според автора единственото обяснение защо досега масово е приемано, че българинът е влюбен в „Белене” и не би могъл да живее без тази централа, е, че никой не го е питал - поне не в последните няколко години. Никъде в цялата говорилня около АЕЦ „Белене” не се чу и една дума за енергоспестяване. Саниране на сгради ще ни спести годишно потребление, равно на производството от 1600 мегавата енергомощности. За сравнение – „Белене” е планирана за два реактора по 1000 мегавата. Дискусиите на политици или на свързани с политически сили експерти със сигурност не ни помагат. Поне докато обсъжданията се свеждат до „едни пари”. А би трябвало да се говори за поредно временно замразяване или отлагане на проекта.

Най-бедната държава в ЕС България ще стане гарант за 6,09 млрд. евро по новия Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който ще възлиза на 700 млрд. евро, след като бъде задействан през 2013 г, акцентира „Сега”. Отделно тя ще трябва да внесе близо 700 млн. евро в капитала му, възлизащ на 80 млрд. евро. Финансовите й задължения ще произтекат от новия пакт за еврото („Пакт за еврото плюс”), към който премиерът Бойко Борисов обяви, че я присъединява, на завършилия вчера Европейски съвет в Брюксел. Въпреки че не членува в еврозоната, новият пакт й дава възможност да се възползва от ЕМС, ако й се наложи да търси кредити на международните финансови пазари.

Борисов ни праща на равен старт в ЕС. Горко ни, коментира „Сега”. Чрез „Пакт за еврото плюс” ще застанем на равен старт с държавите от еврозоната, които иначе ни смятат за икономически негодни да въведем общата европейска валута. Борисов е убеден, че в честното състезание ще докажем колко несправедливо ни дисквалифицират и сетне ще получим покана да влезем в техния клуб. Иначе сме щели да изпаднем, щом Европа превключи на по-висока скорост. България влезе в ЕС заради надеждата да получи подкрепа за ускорено развитие и догонване на по-богатите държави. Принципът за "равнение по най-добрите" означава точно обратното, защото изисква игра по техните правила и отмяна на всякакви бонуси, за да не се нарушава „равенството” по конкурентоспособност. Последиците са предвидими. Пактът ограничава заплатите и пенсиите, но не пречи с нищо на цените, нито пък задължава с нещо работодателите да повишават производителността чрез нови технологии.

България получи похвала от председателя на Еврокомисията Жозе Барозу за предприетите проверки на АЕЦ „Козлодуй”, съобщава „Монитор”. След Европейския съвет вчера премиерът Бойко Борисов посочи, че поисканите от ЕК стрес тестове в действащите ядрени реактори в ЕС след тежкия инцидент в Япония са започнали преди два дни в АЕЦ „Козлодуй”. Те се провеждат по нашите критерии, но са поканени и външни наблюдатели от Европейската агенция за атомна енергия. По време на дискусията Борисов е предложил резултатите от изпитанията да бъдат прозрачни и абсолютно пълни и да се изпращат на аналитичен орган към Европейската комисия, която да ги признава. (БТА)