Инж. Огнян Спасов, изпълнителен директор на Стопанска камара - Варна

- Кой от сценариите се сбъдва?

- Последните статистически данни за края на 2010 г. сочат, че кризата действително ни се отразява много зле. А ние и без това си бяхме зле. Това е процес, който не е спирал през изминалите 20-30 г. Останахме бедна страна, без особени суровинни източници, пазари, няма и кой знае какви свежи капитали. В същото време сме отворена икономика и всеки катаклизъм отвън ни се отразява крайно негативно.

- А сегашните събития в Северна Африка?

- Те дойдоха като капак на всичките ни неудачи. Впрочем ние отрано предупредихме, че се очаква поскъпване на цените. И без кризата в Япония и арабския свят нещата просто вървяха в тази посока, а в същото време доходите си остават на старото ниво, което води до ново обедняване. Слава Богу, зимата вече свършва и по естествен път безработицата започва да пада, особено чрез сезонната ангажираност в туризма, селското стопанство. За съжаление, смятам, че и догодина ще ни чака пак тежка зима. Вярно, още е рано за прогнози, защото много зависи какво ще ни донесе лятото с новата реколта, туризма. При сегашното ни общо обедняване обаче не очаквам кой знае какви добри резултати, особено от туризма, бизнеса.

- Все пак какво може да се направи?

- Това, което може да се направи, е да се увеличи усвояването на средствата от европрограмите. Държавата има своите лостове и те са насочени най-вече към увеличаване на средствата, за да се намали безработицата. Това обаче са палеативни мерки, които няма да донесат кой знае какъв резултат. Хубавото, пак повтарям, е, че намаляха зимните харчове. А наред с храната разходите за отопление са най-големите, общо те гълтат две трети от приходите на българите. Между 12-14% от населението живее под границата на бедността, а над 50% усещат сериозни затруднения.

- Как ще коментирате данните на Евростат, според които имаме най- ниските доходи и най-ниската производителност на труда в ЕС?

- Големите инвестиции, с които се хвали предишното правителство, бяха основно в спекулативни сделки с недвижими имоти, предизвикани от приемането ни в ЕС. Почти нищо обаче не влезе в нови производства, модерни технологии. А именно тук е ролята на държавата, която по време на криза трябва да инвестира в науката, образованието и иновациите. Колкото и да са ограничени средствата, трябва там да се насочват, а не само за безработицата. Всеки лев за образование, иновации ще се върне многократно.

- А какво става с твърденията, че ще привличаме инвестиции с евтина и квалифицирана работна ръка?

- Това вече е мит. Първо, квалифицираната почти свърши, никой не създава кадри. А точно защото работната ръка е евтина, затова сме и толкова бедни. Всъщност тя е евтина, защото имаме ниска производителност на труда.

- Смятате ли, че бизнесът трябва да въведе почасовата ставка на заплащане, нещо, което отдавна се прави в западните страни?

- Почасовата ставка на заплащане се използва повече като мярка при втори трудов договор. Мисля, че въвеждането й ще направи работната сила по- гъвкава, ще се подобри отчетността на труда. Почти всички страни отчитат на тази база нивото на заплащане на труда.

- Има ли интерес към неговото въвеждане?

- Бизнесът има интерес към него. Тази форма на заплащане е много полезна, особено при временното наемане на работна ръка. Тя позволява да се вдигне и производителността на труда, да се повиши мобилността на работната ръка. В много западни страни е нормално да се работи на 2-3 места. С въвеждане на почасовото заплащане ще започне и вдигане на доходите. В момента най-подходящо е въвеждането му в обслужващата сфера. Бедата е ,че в момента няма достатъчно работа. Няма външни поръчки, а вътрешните са малко.

- Браншовите организации с какво можете да бъдете полезни в сегашната ситуация?

- Сега основната ни грижа е да съхраним родния бизнес в кризата, защото той е златната кокошка. Без него държавата няма да просъществува. Онзи, който идва отвън, милее повече за собствената си страна. И в този аспект родните ни бизнесмени са съвременните строители, които изнасят на гърба си държавата. Помагаме за усвояване на европрограмите, като даваме консултации, участваме в подготовката на бизнеспроектите на кандидатите.

- Има ли интерес към усвояването на парите по европрограмите?

- За съжаление, действията на последните правителства в областта на бизнес програмите доведоха до разочарование в бизнеса. Той се отдръпна, защото усвояването на средствата е нищожно, бариерите са много високи, бюрократичните спънки - също. Разочарованието в бизнеса е толкова голямо, че не знам дали скоро ще може да се освободи от него, което става сериозна пречка. И точно тук е мястото на нашите организации, а също и на правителството. Първо, трябва да се облекчат процедурите и, второ, бизнесът да бъде постоянно убеждаван, че трябва да усвоява европарите. Това е перспективата и в момента единствената възможност за увеличаване приходите в населението.