Древен паметник - произведение на изкуството отпреди 2 века, очаква да получи своето възраждане във Варна. Той представлява мраморна чешма с висок 11 метра обелиск над нея, завършващ със скулптура. Обелискът е облицован с черни плочи, изписани със златни букви. Той има историческа стойност и е единственият паметник, останал от турското владичество във Варна, но е разглобен на 3 отделни части и се съхранява на 3 отделни места, разказва арх. Емил Пасков, председател на инициативния комитет за възстановяване на паметника. В комитета членуват общо 12 души, като сред тях има архитекти, историци и журналисти. Създаден е преди 4 г., когато се зародила и идеята за възстановяване на паметника.

„Чешмата е истинско произведение на изкуството, тя има и голяма историческа стойност. Добре е да бъде възстановена, тъй като е един вид богатство за града ни. Нашият комитет се бори именно за това", коментира Пасков. Той изготвя архитектурен проект за възстановяване на паметника и повторното му поставяне в градска обстановка още при създаването на инициативния комитет. Пасков и съмишлениците му предлагат в общината и няколко варианта къде да бъде разположена чешмата. Някои от предложенията са тя да бъде поставена в Шишковата градинка, в двора на Художествената галерия, в Морската градина до розариума и др. Комитетът се свързва с тогавашния областен управител и кмета Кирил Йорданов и е взето друго решение - чешмата да се сложи в двора на Археологическия музей и да бъде не като елемент от градската среда, а като експонат на музея.

Идеята беше одобрена, но на нас вече няколко години все не ни достигат средства, каза Пасков. Оказва се, че са нужни пари за изливане на бетонния фундамент, върху който да бъде разположен паметникът, както и за неговата частична реставрация.

„Надяваме се някои граждани, които имат възможност да помогнат, да го направят, защото от повторното поставяне на това произведение на изкуството в крайна сметка ще спечели целият град", категоричен е арх. Пасков.

Историята на чешмата стартира още в далечния XIX в., когато започва поредната битка между Османската империя и Русия. Боевете се водят край Варна, както и в самия град. Впоследствие Русия се оттегля и битката приключва, но цяла Варна осъмва опожарена и разрушена до основи. Султанът обаче решава да изгради отново града, тъй като точно в него враговете му от Русия не успяват да вземат превес. Така за 15-20 г. Варна възвръща предишния си облик и в чест на подновеното населено място бива изградена чешма. Тя била разположена на площад „Независимост" цели 90 г., уточни арх. Пасков. През 20-те години на миналия век обаче започва активното застрояване на центъра. Именно тогава се появява и театърът на площада. Високата 11 метра чешма се оказва точно пред него, което според тогавашните архитекти не е добро решение. Така се стига до мнението паметникът да бъде демонтиран и поставен на друго място - в Морската градина. Повторното монтиране обаче така и не се реализира. Паметникът е разглобен на 3 части, които се съхраняват на 3 отделни места и до днес.

Самата чешма се намира в храма „Св. Атанасий", високата част - в Археологическия музей, а скулптурата на върха се съхранява в парк-музей „Владислав Варненчик".

По време на социалистическото управление отново се заговаря за чешмата, но монтирането й е отказано от управляващата БКП. Според Пасков тогава се е смятало, че надписите върху високата част на паметника на древноосмански език са хули против Русия. Години след това обаче се оказва, че това всъщност е поезия, възхваляваща султана на империята.

„Проектът е изготвен, разрешение от общината има, остава само да се набави нужната сума. Срамота е единственият паметник от онова време във Варна да стои разглобен на 3 отделни места и никой от гражданите и гостите на града да не може да го види", възмущава се арх. Пасков.