Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните в интервю за предаването на БТВ "Тази сутрин" / часове преди започването на протестите в цялата страна/

Водещ: Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ни е на гости. За протеста на зърнопроизводителите, който е планиран за днес, в 20 точки на страната ще има такъв протест, точкови удари срещу кабинета ще има, защото според тях не сте изпълнили ангажиментите, които сте поели на 8 юни 2010 година чрез меморандум между зърнопроизводителите и правителството. Оттам да започнем – от зърното, а след това ще минем и към насъщния, произвеждан от това зърно, защото в най-скоро време на пазара ще се появи онзи хляб, който ще се разваля за около 36 часа, ще бъде без никакви добавки, консерванти и ще бъде много по-полезен от този, който ядем в момента. Но затова след малко. Излъгахте ли ги? До 15 март сте казали, че трябва да получат своите субсидии, за момента само 10% от земеделците са ги получили.

Мирослав Найденов: Аз за първи път се явявам във вашето студио с листче. Но понеже цифрите са много, позволих си...

Водещ: Ако ви го вземем, ще объркате ли?

Мирослав Найденов: Не, няма да объркам, но много нули. Както се казва, когато цифрите говорят...

Водещ: Подготвили сте голяма кесия за зърнопроизводителите, щом има толкова нули, така ли?

Мирослав Найденов: Много са нулите наистина. Даже не бях сигурен дали ги изписвам правилно.

Водещ: Добре, кажете ни сега съдържанието на нулите.

Мирослав Найденов: За 2010 година, защото това са официалните данни и знам, че ме гледат и слушат много от тях, тъй като аз съм в постоянен контакт с ръководството на тяхната национална асоциация и мисля, че имаме много добър диалог. Те са решили, че изкарването на машините е част от диалога с правителството и това е тяхно право. Вчера се събрахме извънредно при премиера с финансовия министър, председателя на Комисията по земеделие. Обсъдихме и това, което те настояват допълнително да получат. Имаме решение, поканихме ги днес в 12.00 часа да дойдат, за да можем да се разберем, за да не създаваме неприятности на хората по улиците, тъй като това са тежки, големи машини. Както те обявиха, няма да блокират пътищата, но в това лошо време и при тази мъгла е възможно някакъв инцидент да се случи.

Водещ: Големият въпрос е обаче дали не сте изпълнили ангажиментите, които сте поели на 8 юни миналата година.

Мирослав Найденов: Да, тогава подписахме този меморандум. Премиерът подписахме този меморандум, премиерът постави своя подпис, финансовият министър, аз като ресорен министър. Всъщност за 2010 година ние трябваше да осигурим за сектора 1 милиард и 18 милиона лева, от които на животновъдите трябваше да платим 87 милиона и вече го направихме, 15 000 животновъди ги получиха. Останаха 931 милиона, които трябваше да платим на зърнопроизводителите. Плащането стартира към тях на 14 март. Трябваше да получат пари 91 000 земеделски производители.

Водещ: Трябва до 15-ти на 100% на всички от тях да се платят субсидиите.

Мирослав Найденов: На всички изрядни, пише го „изрядни”. Значи те пропускат думата изрядни. Това е много важното уточнение.

Водещ: Това означава ли, че тези, които ще излязат днес, са неизрядни?

Мирослав Найденов: Вижте, от 91 000 са платени до този момент на 71 000. Това е над 80%, а не 10, както те твърдят.

Водещ: Тоест само 20% не са си получили субсидията, защото са неизрядни?

Мирослав Найденов: По-малко от 20%. Има някакви проблеми. Първо, някои от тях дължат данъци. Ние категорично заявихме, че тези, които дължат данъци, няма да получават средствата, докато не си изплатят данъците. И им дадохме възможност, плащайки на 14-ти европейските средства, с два дена отсрочка да платим българските, за да могат те да изтеглят от едните и да си платят задълженията към НАП. Някои от тях имат застъпване. Казано образно, когато чертаят нивите си, може единият да е начертал от нивата на другия и обратното. И това застъпване трябва да бъде изчистено с проверка на място. Тази проверка на място, след като пуснахме парите е извършена и вече е приключила и те ще си получат в рамките на няколко седмици и останалите пари.

Водещ: Кои, тези със застъпването ще си получат, а тези с данъците не?

Мирослав Найденов: Тези със застъпванията. И последният елемент, има някои, които са извън допустимия слой, тоест очертали са нещо, което не подлежи на плащане. Така че цифрите са от 91 000, 71 000 са си получили – това не е 10%, а е над 80%. И, разбира се, за такива плащания под натиск през 2007 година, което е изключително важно, държа да го кажа на вашата аудитория, през 2007 и 2008 година държавата и тогавашното ръководство е изплатило на некоректни бенефициенти средства, за което България беше глобена с 40 милиона за 2007 и 50 милиона за 2008 година. И тези 90 милиона няма да влязат при българските зърнопроизводители.

Водещ: Какво обаче са виновни тези, които са коректни и ще излязат на протести днес, за онези некоректни?

Мирослав Найденов: Тези, които са коректни, са си получили средствата. Вижте, некоректно не значи виновен или лъжец, това е много важно. Това е системата – отиват и чертаят площта си, гледат една карта и чертаят. Възможно е при това чертане грешката да е техническа, а не умишлена. Затова ние изчистваме в рамките на няколко седмици...

Водещ: Значи те са невинни жертви на някакво недоразумение. За да изчистим тази тема, да чуем и тяхната гледна точка. Да изчистим този конфликт с позицията на протестиращите.

Радослав Христов включваме, за да ни каже, предполагам, че чухте разговора с министъра до този момент? Добро утро.

Радослав Христов: Добро утро. Чух всичко.

Водещ: И на база на това, което чухте, ще излезете ли днес с техниката си в 20 града в страната, за да протестирате?

Радослав Христов: Да, на този въпрос ще отговаря положително. Ще излезем днес в 20 града да протестираме. Само искам да коментирам думите на министър Найденов по отношение на това „всички изрядни бенефициенти”. В тази полемика, в която иска той да влезем, искам да ви кажа, че имаше негово разпореждане до 30 януари всички бенефициенти, които имат двойно заявени площи, да бъдат изчистени. Днес е 21 март, голяма част от тях не са изчистени поради несвършена работа на Министерство на земеделието и храните.

Водещ: Тоест това изчистване и това застъпване трябва да го реши министърът, а не вие да го решите, за да си получите парите, така ли?

Радослав Христов: Това трябва да го решат неговите служители от Държавен фонд „Земеделие”. Бенефициентът няма отношение към изчистване на двойно заявената площ. По отношение на цифрите също нека си поговорим. 71 000 бенефициенти, но искам да питам каква е сумата, която е изплатена? Аз ще ви я кажа. От тези 220 милиона, са изплатени едва около 300 милиона, което прави 30%.

Водещ: Чакайте сега, от 220 милиона 300? 30 може би имахте предвид?

Радослав Христов: От 920 милиона, които трябва да бъдат изплатени, са изплатени 300 милиона. И тук искам да отворя една голяма скоба, че зам.-министър Боянова си позволи да употреби премиера, като го накара да натисне едно копче и казва на българския народ, че утре един милиард лева ще бъдат по сметките ни. В този ред на мисли, мисля, че тази политика не е много правилна.

Водещ: Аз пак не мога да разбера, защо 80% от получилите парите си зърнопроизводители, всъщност са получили само 30% от тази голяма сума?

Радослав Христов: Защото тези бенефициенти, които са получили пари, вероятно са бенефициенти с много малки площи. Аз затова казвам, че освен процента бенефициенти има и процент сума.

Водещ: Каква е причината според вас да не си получат останалите пари зърнопроизводителите, освен грешки, неизчистени от Министерство на земеделието?

Радослав Христов: На този въпрос би трябвало да ви отговори министърът, но аз ще ви отговоря така – останалите бенефициенти не са си получили парите, тъй като в момента хаосът в Министерство на земеделието и в Държавен фонд „Земеделие” е малко по-голям, отколкото в Либия. Там служителите не работят, по цял ден стоят. Ако тези служители работеха, досега тези двойно заявени площи трябваше да бъдат изчистени много отдавна. Да, господин Найденов, усмихвате се, но вие го знаете много добре и трябва да го признаете. Поради тази несвършена работа на правителството, затова земеделците искат оставката на земеделския министър.

Водещ: Как ще протече самият протест?

Радослав Христов: Тъй като има поети ангажименти, подписани, а те не се изпълняват. Да добавя още нещо, че под този меморандум стои подписът и на премиера. Затова мисля, че той трябва да се ангажира малко по-плътно.

Водещ: Кажете само протестът как ще протече. Ще блокирате ли пътища, или нещо по-сериозно?

Радослав Христов: Искам само да кажа нещо по втора точка, за която искаме ред и правила. Давам ви пример. В Наредба № 5, по която сме кандидатствали за подпомагане през 2010 година е записано, че бенефициентът не трябва да има задължения към 30 ноември в датата на кандидатстване. В един момент УС на фонда излиза с една информация на сайта на ДФ „Земеделие” и там пише, че бенефициентът не трябва да има задължение не към 30 ноември, а към 28 февруари. Тук казусът е чисто юридически. Искам да питам управителя на съвета на фонда като какъв дописва наредба или закон.

Водещ: Добре, зададохте вашите въпроси. Дайте сега към съществото на протеста.

Радослав Христов: Това, което каза министър Найденов, ще го потвърдя. Днес протестите ще бъдат така, както е по закон – няма да се блокират пътища, няма да се правят проблеми на хората. Но това, което искаме ние и сме го взели като решение на управителния съвет, министър Найденов ще получи писмо към 9.00 часа, ние искаме среща с премиера, тъй като срещите, които имахме с министър Дянков и с него, не доведоха до изпълнение на поетите ангажименти.

Водещ: Искате лично с премиера контакт. Благодарим ви. Ще следим начина, по който протичат вашите протести и дали те ще бъдат последвани в следващи дни от други, по-усилени. Сега ще чуем отговорите на поставените от вас въпроси. Безхаберни и мързеливи чиновници във фонд „Земеделие” бавят процеса.

Мирослав Найденов: Аз наистина, винаги в диалога ми с господин Христов сме държали и двамата на добрия тон. Аз не съм си позволил досега да квалифицирам неговия управителен съвет и го моля наистина той да не прави такива квалификации, защото хората работиха денонощно, за да може това да се случи. Тук ще отворя една скоба, срокът не е 15 март, срокът съгласно европейския регламент е 30 юни. И тези хора, за да скъсят тези четири месеца, наистина работиха здраво. Въпреки всичко.

Водещ: Вие сте обещали до 15 март.

Мирослав Найденов: Ние сме го свършили това, което сме обещали. А защо сумата е по-малка?

Водещ: Но става ясно, че не е, очевидно.

Мирослав Найденов: 20 000 не са получили, обяснявам защо.

Водещ: Той казва 300 милиона от общата сума 920 милиона.

Мирослав Найденов: Аз не знам милионите и той не ги знае колко са, тъй като те трябва да се засекат през БНБ. Ще кажа обаче защо има такава диспропорция. 3,4% от бенефициентите получават 78% от сумата. Тоест в България има много големи и когато някои от тях не са си ги получили, ще дам пример, нямам право да говоря за пари, тъй като конкретно това все пак са лични данни, но голяма част от бенефициентите получават шестцифрени суми, някои от тях седемцифрени, има и такива с осемцифрени. Сиреч някои получават стотици хиляди, някои милиони, а някои десетки милиони.

Водещ: Значи малките са включени, големите не са, така излиза.

Мирослав Найденов:Например една фирма, която не си е получила още средствата, получава над 30 милиона. И виждате...

Водещ: А защо не ги е получила?

Мирослав Найденов: Защото има проблеми. И тези проблеми трябва да бъдат проверени. И ако ние платим днес под натиск за това, че са изкарани машините, в момента има от днес одит на Европейската комисия и те констатират това, че сме платили под натиск, без да извършим проверка на място, след като са стартирали плащанията, България ще бъде глобена. И аз казвам и се обръщам към тях – всички те ще си получат парите до стотинка. Срокът е 30 юни, ние ще го направим много по-рано, след като извършим тези необходими проверки. И те го знаят много добре.

Водещ: И чиновниците във фонд „Земеделие” работят на бързи обороти?

Мирослав Найденов: Назначих проверка, защото аз винаги, когато има сигнал, не мога да кажа априори: да, онези там в офиса са си свършили всичко. От днес съм разпоредил проверка на този отдел, който извършва тези директни плащания и ако установим, че има чиновници, които не са си свършили работата коректно и заради тях някои от бенефициентите не са си получили парите, тези чиновници ще бъдат наказани най-строго. Никога не съм крил никой.

Водещ: Най-строго означава включително и уволнение?

Мирослав Найденов: Значи ще бъдат уволнени, разбира се. Но не мога заради това, че някой примерно, защото е възможно, когато те са близо 2000 човека във фонда, аз не мога да кажа, че всички са си свършили работата както трябва. Поемаме, ако има някъде, отговорност. Но нека да не квалифицираме всички.

Водещ: Само да уточните дали има лъжа или подвеждане, че първо е трябвало да се изчистят всички задължения до 30 ноември, после изведнъж до 28 февруари и те автоматично не отговарят на условията да си вземат субсидиите.

Мирослав Найденов: Ние им удължихме срока по тяхно настояване. Да, беше разписано, че трябва да нямат задължение до ноември месец. Но тъй като някои от тях тогава са имали задължения, удължихме срока, за да могат да си платят. Това е в тяхна полза. Защото ако вие сте имали задължения към ноември, но сте си ги изчистили след това, значи ние заради задължението през ноември не трябваше да ви платим парите.

Водещ: От добрина е било това.

Мирослав Найденов: Разбира се. И то по тяхно настояване. И аз не виждам защо нещо, за което те настояваха, в момента го обръщат срещу нас. Многото важно нещо обаче, защо протестират днес? Защото ние каквото и да си говорим с господин Христов, става въпрос за пари и то за много пари, ние го видяхме. Те настояват за нещо много важно. И затова ние имаме решение и затова ги каним. Те настояват за по-нисък акциз на горивото. Всъщност това е големият спор. Те знаят, че тези пари до седмица-две ще си ги получат. Големият въпрос е акцизът, настояват за по-ниска ставка на акциза за горивото, което ползват за земеделски нужди. Имаме решение, поканихме ги на среща.

Водещ: Какво е решението?

Мирослав Найденов: Решението ще го получат днес на срещата. Те настояват акцизът за земеделското гориво да бъде по-нисък. Аз ги подкрепям категорично в това.

Водещ: А как е възможно това да стане чисто финансово – акцизът за земеделски нужди да бъде по-нисък?

Мирослав Найденов: Акцизът за гориво, когато ползвате горивото за обработка на земята, да е по-нисък. Това се случва в останалите европейски страни, ще го направим и в България.

Водещ: Колко по-нисък?

Мирослав Найденов: Ние ще уточним днес все пак с цифри.

Водещ: Господин Христов, кажете едно изречение, за да приключим по тази тема.

Радослав Христов: Това, което искам да кажа – акцизът е част от неизпълнените ангажименти. На 11 ноември 2010 година при премиера със Симеон Дянков и с министър Найденов договорихме, че за 2011, 2012 и 2013 година земеделските производители ще ползват акциз с ниска ставка и това ще стане от 1 януари 2011 година. Днес сме 21 март. Искам да питам за многото от несвършените неща от 8 юни до 21 март – 9 месеца какво правихте, та не си изпълнихте ангажиментите?

Водещ: Благодарим ви. Разбрахме.

Мирослав Найденов: Само с една дума да отговоря, тъй като искам да кажа на господин Христов, че този сектор наистина е приоритетен. Наистина ние имаме грях към някои от останалите сектори – имам грях към животновъдите, към зеленчукопроизводителите, които не получават нещо. Този сектор има приоритет, те получиха лъвския пай, както се казва. И наистина ги моля, нека да проявят разум и диалогът да продължи.

Водещ: А обещанието акцизът да бъде намален от 1 януари 2011 година?

Мирослав Найденов: Акцизът, ние казахме така, че ще го нотифицираме. Животновъдите веднага реагираха, защо за зърнопроизводителите ще има, а не за тях? Разработихме схема и за животновъдите. Това наложи да забавим схемата. Но въпреки всичко финансовият ресурс, който е определен за 2011-та, те ще си го получат и той го знае много добре. Те ще го получат в рамките на годината, защото те са събирали фактурите досега, знаят какво е работено. Но това са технически параметри, които нека да не коментираме.

Водещ: Трябва да приключим по тази тема. В БТВ новините, разбира се, тя ще бъде отразена, защото в 20 града днес зърнопроизводителите протестират срещу управлението на бранша им от страна на държавата. БОРЦЕН – харесва ли ви това определение, тази абревиатура?

Мирослав Найденов: Те го кръщаваха как ли не. Така са решили, така са го кръстили. Думата е за работно-експертна група, която...

Водещ: Не са ли пенсионери на свободни начала, които ще сравняват цените, или е работно-експертна?

Мирослав Найденов: Ние в България имаме удивителната способност нещо да го изопачаваме.

Водещ: Аз така разбрах.

Мирослав Найденов: Защото така го предадоха. Когато поканих видни икономисти, за да коментираме тази идея, някои от тях споделиха, че в Словения има опит 2007 година, когато са минали от националната им валута към еврото, са създали подобен органи, който да следи цените за изкривяване и за спекула, тъй като имало е практика при преминаване към еврото това да се случи. Ангажирали са пенсионери, които ежедневно са подавали информация, като разбира се те имат повече свободно време, доста са. Аз казах, че всеки добър опит – и този на Словения, и този на Испания, които ни помогнаха логистично, на Франция, ние ще получим и бихме могли да го използваме. Не виждам нищо лошо.

Водещ: Кога тръгват пенсионерите с тефтер и химикал в ръка?

Мирослав Найденов: Ето пак въпрос кога тръгват. Работната група се събра на първото заседание, което в петък направихме, ние уточнихме правила за работа. Очакваме в момента експертите да се произнесат как точно ще стане и дали ще използваме въобще. Аз ще изкажа моето лично мнение. Не виждам нищо лошо в тази държавата, в която пенсионерите са един голям от населението, разполагат с изключителна експертиза, защото не само мое мнение е, че образованието на някои от тях е по-добро от това, което получават нашите деца в момента. Затова не виждам нищо лошо ние да използваме тези хора с тяхната експертиза и мисля, че това не трябва да бъде обект на подигравки. Нека да гледаме сериозно на това.

Водещ: Вие видяхте подигравка заради това, че го питаме ли?

Мирослав Найденов: Не във вашия въпрос. Защото в някои от медиите тогава излязоха на страниците: пенсионери – агенти под прикритие. Това не е така.

Водещ: Да, имаше по-закачливи заглавия. Колко пенсионери могат наистина да покрият мрежата от магазини и да могат на доброволни начала да ви бъдат от полза?

Мирослав Найденов: Имаме намерение да се обърнем към потребителски организации, не само към пенсионери, но в тях участват пенсионери. Тези, които ни предложат, ние сме готови да работим с тях. Мисля си, че това е нормално – да получаваме обратната информация.

Водещ: И табло на срама ще има примерно, който спекулира.

Мирослав Найденов: Ще има сайт. И аз ще ви дам един пример. Когато цената на пшеницата скочи на борсата в Чикаго, още на другия ден повишиха цената на хляба в България – много бързо се случи. Когато обаче от две седмици тя пада и в момента е със 70 лева по-ниска цената на фонд пшеница, да видяхте някъде да намаля?

Водещ: Какво обаче можете да направите със създаването на този орган? Какво точно може да се направи, освен да се констатира нещо, което така или иначе и потребителят си констатира? Какво от това, че се констатира?

Мирослав Найденов: Този орган ще подава експертиза към правителството, за да може правителството когато коментира тези неща, да ги прави достъпни до потребителя.

Водещ: Не смятате ли обаче, че това е популистки ход, който се опитвате да облечете в една добра грижа за цените?

Мирослав Найденов Когато скочиха цените, излязоха отляво и отдясно и казаха: цените скачат, правителството нищо не прави. Когато решихме да направим този орган, и той, отново повтарям, не е репресивен, а експертен, тогава казаха: той е популистки. Угодия няма. Но ние ще го направим, ще поканим експертите. Това ще ни даде опит, ако щете, и за по-нататък.

Водещ: Добре, но съществува стокова борса, статистически институт. Всички тези органи по някакъв начин констатират движението на цените на основните продукти.

Мирослав Найденов: Вижте, досега са наблюдавани цените на крайния продукт.

Водещ: Този какво ще прави различно?

Мирослав Найденов: Наблюдаваме цената на сиренето например. Но никой не е наблюдавал по цялата верига – мляко, преработка в мандра, търговски обект, за да се види има ли някъде изкривяване на пазара.

Водещ: Чухте ли вчера премиерът какво каза за картофите, за цените? Това беше като един подход, свързан със задоволяването, сами да си произвеждаме.

Мирослав Найденов: Не, не го каза в този смисъл. Той даде примера, който ви дадох и аз сега с пшеницата, че падат цените. Ясно е когато се качват какво се случва. Когато падат обаче? Ние закъсняваме.

Водещ: Аз пак да попитам какво може да направи държавата, след като констатира тези събития на пазара?

Мирослав Найденов: Ще ги обявява публично, ще ги коментираме. Като идвам във вашето студио следващия път ще бъда подготвен примерно по темата ценообразуване на кашкавала. И ако някой го изкривява някъде, нека да чуят хората.

Водещ: Ще го посочите с пръст, така ли? И търговеца, и магазина?

Мирослав Найденов: Който изкривява.

Водещ: Ще кажат: това е планова икономика, не е пазарна.

Мирослав Найденов: Нищо, нека да знаят. Не трябва ли ние да знаем, в момента примерно аз мога да ви обоснова, че кашкавалът не трябва да струва 16 лева.

Водещ: Обосновете го, кой го продава скъпо и кой...

Мирослав Найденов: Това е скъпо. Не, аз няма да кажа името на кой, но ще кажа...

Водещ:Нали това е смисълът, да казваме името?

Мирослав Найденов: Да, но първо те отиват в магазина и казват: но то не трябва да е 16, защото...

Водещ: Но ако един килограм кашкавал се прави от около 10 литра мляко, което се изкупува за 80 стотинки?

Мирослав Найденов: 80 е, но те изкупуват тези, които са големите и там вече преработката като себестойност е по-ниска и цената му трябва да е...

Водещ: А, само основната суровина е половината, а останалото?

Мирослав Найденов: Да, защото точно в това студио председателят на Асоциацията на млекопроизводителите се опита да обоснове, че е 16, аз съм му казвал, че не е и не трябва да е повече от 14.

Водещ: Това груба надценка ли е?

Мирослав Найденов: Вижте, двата лева разлика за пенсионера са много. За нас двамата може да не са.

Водещ: Само че кой я прави тази надценка – производителят или търговецът?

Мирослав Найденов: Те взаимно се обвиняват и точно заради това, понеже ние нямахме инструментариума до момента да разберем кой, затова създаваме тази работна група. И тогава ще кажем – двата лева ви ги прибират, уважаеми потребители, търговските мрежи, или двата лева ви ги прибира мандрата. Това е.

Водещ: Очаквате ли след тази констатация търговската мрежа или мандрата да каже „виноват” и да намали цената?

Мирослав Найденов: Няма да каже „виноват”, но ще намали, защото, понеже имаше закачка от СДС, че където се появя, цените скачат. Точно обратното е, където се появя, падат цените. Шегуваха се ваши колеги, че отивам на рибната борса примерно и цената на рибата наистина беше свалена.

Водещ: Днес къде ще ходите?

Мирослав Найденов: Мога да отида някъде.

Водещ: Идва Великден, така че ако искате направете нещо за яйцата.

Мирослав Найденов: Когато покрай Нова година и Коледа се появихме с институциите, цената на свинското остана на 6.80, цената на сиренето остана под 10 лева.

Водещ: Кой е най-големият спекулант по отношение на хранителните стоки според вас – големите търговски вериги, или производителите?

Мирослав Найденов:Вижте, търговските вериги в момента се разследват за картел.

Водещ: Това е дълга работа.

Мирослав Найденов: Това е компетентният орган в България – този, който разследва за картел. Ние отправихме послание и към търговските вериги, и към преработвателите, че ще следим и това ще го направим достояние до общественото мнение. Трябва да знаят хората. Вижте, ние започнахме оттам да знаем какво ядем. Ще стигнем до там да знаем дали това, което плащаме, си струва.

Водещ: Един последен въпрос за хляба, който ще се появи на пазара от 1 април.

Мирослав Найденов:До 1 април ще бъде готов стандартът. След като бъде заверен, технологично време е нужно за тези, които искат...

Водещ:Отново ще бъде обозначен с БДС или стандарт?

Мирослав Найденов: Не БДС, а с отраслов стандарт, който ще бъде заверен от новата Агенция по храните.

Водещ: Ще се вижда отдалеч?

Мирослав Найденов: Точно така. Възможно е някои да го сложат на отделни щандове, което е добър почин. Ще имаме три вида.

Водещ: И колко повече ще струва този хляб?

Мирослав Найденов: Той с цената на пшеницата трябва да е по-евтин. Сегашната цена на пшеницата...

Водещ: Той трябва да е по-евтин?

Мирослав Найденов: Нормално. В момента пшеницата върви надолу и това е тенденция.

Водещ: Има ли интерес у производителите да започнат производството на такъв хляб, като фурните от едно време, които мухлясваха на втория-третия ден?

Мирослав Найденов: Има. И днес сме хванали отново, вчера всъщност.

Водещ: Какво сте хванали?

Мирослав Найденов: Хляб, който е с примеси, с изтекъл срок на годност и т.н. Тези, които започнаха да произвеждат млечни продукти по БДС, месни по "Стара планина", спечелиха. Ще спечелят и тези, които произвеждат хляб, защото хората търсят това, което е качествено. А ние заслужаваме. И едно последно към зърнопроизводителите. Те каквото искат, ясно е, че по всяка вероятност ние ще стигнем до споразумение. Ние обаче към тях като общество искаме да произвеждат не фуражна, а хлебна пшеница, която да може да присъства на нашата трапеза. Защото сега, когато правим стандартите, се оказва, че ние нямаме пшеница достатъчно.

Водещ: Хляб за прасета, имаше такива заглавия доста груби. Благодаря ви много. Успех.