С наближаващия Рожден ден на театър "Българан" и Международния ден на театъра, изкушенията се увеличават. Само днес на касата на Българан ще се предлага промо пакет "с един билет - две представления". Всеки закупил билет за моноспектакъла на Мариус Куркински "Български разкази" за 21 или 22 март ще получи безплатно втори билет за моноспектакъла на Николай Урумов "Лалугер" за 19 или 20 март. „Български разкази”. Обобщено заглавие, но конкретна идея. „Български разкази”. Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово. Отделните части на спектакъла показват различни видове човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово. От народната приказка, през документалния разказ, до произведението на един автор. Три аспекта на българското съзнание, слово и живот: приказна необяснимост, документална безпощадност и авторско творчество. „Български разкази”. Те непрестанно звучат и бучат около нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас. Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят в който трябва да се завърнем.

„Лалугер” е смешно сбогуване с едно отиващо си време, с едно забравено пространство, в което все още живеят хора. Главният герой Дянко Лалугера живее именно в такъв далечен край на България – напълно невидим, погледнато от София. Но нека никой не го подценява - макар и рядко, той идва в столицата. Този път е дошъл тук по специално поръчение на брат си, за да донесе готови документи по европроекти. Големият проблем обаче е един защитен вид лалугер, който се е заселил точно във фамилната им земя и пречи да се одобри проекта. Ето защо Дянко е на гарата и чака брат си, който е „голям човек и работи в министерството”. Не трябва да мърда оттам, защото ще вземе да се изгуби и след това иди го търси. Ето защо Дянко ще стои гарата, ревниво скътал документите и армаганите от село. И ще разкаже едни много важни неща – като например истината за лалугера и огромната му разлика с къртицата. Ще обясни и покаже какво е ортума и рошка – защото това са неща, които по София например не се знаят и няма как да се знаят. Ще сподели страховете си от един опасен вид забрава – за онези хора, дето са дошли по София и са забравили кои са и откъде са. А за такава забрава още няма открито лекарство – селският лекар му е казал, че няма - значи наистина няма. Това е Дянко Лалугера - простоват и смешен човеколюбец, непохватен селски приказливец, добър и наивен. И в тая доброта и наивност човек може през смях да открие себе си – оня някогашен себе си, който уж е смятал за отдавна изгубен. Валидни ли са все пак документите за земеделския проект на Лалугера? Ще дойде ли брат му, „големия човек в министерството”, да го вземе от гарата или важно заседание ще му попречи? Или може би плаваща обедна почивка го е засмукала като плаващи пясъци и ще го пусне чак след няколко часа? Това ще стане ясно в края – тогава всеки ще научи истината за лалугера. И за себе си.