Кварталните бакалии са на път да останат в историята. Малките магазинчета да продават само определени стоки. Те ще бъдат подбирани според търговската им площ от агенцията по безопасност на храните. Това съобщи в интервю за "Стандарт" нейният шеф д-р Йордан Войнов. "Не може в един хладилник да се държат месо, риба и кашкавал", обясни той. В бакалиите обаче нито има място за втора витрина, нито пък собствениците могат да си я позволят. Целта на новата мярка е да не се продават стоки с изтекъл срок на годност и да се спазват правилата за съхранение на продуктите, посочи Войнов.

Обричат ни на фалит, скочиха дребни търговци. Те обясниха, че по принцип зареждат малки количества от много стоки, за да направят нужния оборот за наем и скромна печалба.

- Д-р Войнов, какво се случва в агенцията по храните в първия месец от създаването й?

- При нас е някакъв хаос. Продължаваме да движим и организационни неща, тъй като колегите от институциите, които преминаха към агенцията, са на работа де факто от няколко дни. В движение тече пребазиране, което никак не е лесно. И между това трябва да изпълняваме и ангажиментите, за които сме назначени.

- Има ли вече нещо, с което можете да се похвалите?

- Като постижение на агенцията можем да посочим решението на Европейската комисия за вдигане на ограниченията в седем области заради шапа. Тези ограничения бяха много тежки и от тях пострада бизнесът. Ловците също пострадаха, защото не можаха да се усвоят доста средства, защото в Ропотамо имаше заявки за международен ловен туризъм за отстрел на горски бекас. Беше пропусната доста сериозна сума, която щеше да влезе от тези чуждестранни туристи. Не знам дали са плащани неустойки от наша страна, мисля, че не. Но в крайна сметка е сериозно постижение бързото ни справяне със заразата. Защото в противен случай можеше да пострада цяла Европа. Решението за премахването им ни завари като агенция, макар че проблемът със заразата възникна още докато бяхме Национална ветеринарномедицинска служба. Това е много сериозно постижение, което ни признаха и от ЕС. Вече сме 80% готови по отношение стандартите за хляба. Така ще увеличим броя на стандартите за храните с още няколко. Вече имаме БДС за млечните продукти, "Стара планина". Предполагам, че следващият стандарт ще бъде за лютеницата.

- Казахте, че сте почти готови със стандартите за хляба. Какво ще има в истинските самуни?

- Хлябът ще бъде чист от всякакви подобрители. Ще има единствено мая, вода, брашно и сол. Това е стандартният хляб от едно време. Но той ще бъде с по-малък срок на годност - 36 часа.

- Работи ли се вече върху създаване на минималните нива за качество на храните във веригите, които обеща земеделският министър Мирослав Найденов?

- Това предстои. Следващата седмица ще има среща между търговци, производители и наши представители. Ще търсим начини за решаване на проблема. Постъпи интересно предложение. Да не се нарича минимален праг на качество, а да се търси вариант със създаване на асортименти. Например за даден продукт асортимент чист откъм консерванти, подобрители, асортимент, който съдържа определени съставки и т.н.

- Това ще е нещо като А, В, С класа при храните?

- Да, нещо такова. За да може потребителят по най-бързия начин да се ориентира в обстановката и да се насочи съответно кой клас продукти го интересуват и да пазарува от тях. Но пак казвам, тепърва предстои това да се обсъди на срещата с търговците и преработвателите, за да може да се стигне до консенсус. Да се намери допирната точка между тях, защото явно има някакво напрежение между преработватели и търговци. Едните говорят за налагане на ограничения по отношение на цените, другите се оплакват от други неща. Така че се надяваме с наша помощ да се изгладят тези взаимоотношения и в крайна сметка всичко това да е в полза на потребителя.

- Въвеждането на тези асортименти вероятно ще помогне и за по-лесното проследяване на цените?

- Би могло да се прави това нещо, защото веднага може да се проконтролира този продукт към кои асортименти спада и от какви суровини е направен. Като знаем цената на суровината, лесно може да се проследи колко трябва да струва този продукт. Може да се направи такъв контрол и да се установи колко е завишението при съответния производител или търговец. Защото всеки продукт се придружава от съответни документи и фактура с неговата цена.

- Очакванията бяха, че агенцията по храните ще прави мониторинг и върху цените. Сега стана ясно, че ще има специален орган за това. До създаването му ще имате ли задача да наблюдавате за спекула?

- Агенцията не е орган, който трябва да следи цените. Заради наистина сериозния интерес от страна на потребителите защо цените на някои продукти са нереално високи, имахме идея да проверяваме съвместно с колегите от НАП. Те могат да проследяват как става ценообразуването и каква е надценката. Адмирирам създаването на специализирано звено, което да се занимава с наблюдение на цените. То не би следвало да определя кой продукт по колко да се продава. Въпросът е да има прозрачност и да е ясно, че себестойността на даден продукт е толкова, а цената - толкова. За да могат хората да видят за какво става въпрос. При всички случаи в това звено ще участват експерти от нашата агенция съвместно с колеги от НАП, предполагам и от икономическа полиция.

- В първите дни на агенцията направихте две големи проверки - за пестициди и на търговците по празниците. Какво показа проверката във веригите?

- Големите вериги вече доста напредват, имат разработени системи за самоконтрол и той наистина се извършва. Проблемът е във по-малките, кварталните магазинчета, които не разполагат с достатъчно пространство и няма как да създадат оптимални условия по отношение на разделното съхранение на продуктите, осигуряването на температурен режим, който не позволява развалянето на самите продукти. Така че основният проблем е при тях, техните системи за самоконтрол съществуват фиктивно. Тези малки магазинчета нямат потенциал, а искат да имат богат асортимент. Затова ще вървим в посока ограничаване на техния асортимент. Не може с площ от 3 квадрата да предлагаш 1001 стоки.

- Как ще се ограничи асортиментът?

- Досега те не бяха обект на наш контрол, а при РИОКОЗ. Ще се актуализират техните регистри и в зависимост от площта, която имат, в зависимост от хладилните витрини, ще им бъде разписано какво могат да предлагат.

- Например?

- С такава малка площ не може да продава на едно място в една хладилна витрина и риба, и месо, и яйца, и салами и т.н. Защото, като са в една витрина, миризмата от рибата се поема от другите продукти, което е абсолютно недопустимо.

- Да разбирам ли, че в малките магазини ще започнат да се продават само нещата от първа необходимост - хляб, мляко, месо?

- Където няма възможност - да. Там ще се реквизират стоките, които могат да предлага. Защото сега могат да продават от а до я, а те нямат потенциал да го правят, няма самоконтрол. Защото в едно малко магазинче, където не можеш да се обърнеш какъв самоконтрол, какво съхранение може да им. Това предразполага включително да има застояли храни с изтекъл срок на годност включително. Защото задължително търговецът трябва да има сключен договор с екарисаж, където да изгаря храните с изтекъл срок на годност. А това означава пари, а те нямат потенциалът да го правят. Затова по-добре да работят с пет продукта вместо с 550.

- Това няма ли да доведе до унищожаване на малките магазини? В малките населени места това би било огромен проблем.

- Мисля, че в тези малки магазинчета в селата освен хляб, сол и захар друго няма какво да се предлага. Селата са населени предимно със стари хора, когато внуците дойдат на гости, ще напълнят багажника, ще заредят хладилника. Смятам, че е по-добре така да бъде решено, отколкото да има богат асортимент, с който изпускат нещата от контрол. Когато са накичени като коледна елха продуктите, те не могат да установят на кой продукт кога изтича срокът. Ако е някой там горе на рафта, той може да остане с години, което е опасно за здравето на потребителите.

- Продължава ли проверката за пестицидите?

- Продължава проверката, защото някои се опитаха да се възползват от пропуските в европейския регламент и да натрупат бързи печалби с продукти от Йордания. Нямаме нищо против Йордания, разбира се, но продуктите, когато са обработени с препарати, са много евтини. Така се реализира бърза печалба. Благодарение на тази проверка, която беше инициирана след публикации на в. "Стандарт", в момента Европа работи върху поправки в регламента и вкарването на Йордания в списъка на страните, чиито стоки задължително се проверяват при вход в ЕС. Докато стане факт този регламент, ние сме разпоредили всички плодове и зеленчуци, които влизат у нас от трети страни да бъдат изследвани.