Във връзка с един от най-големите християнски празници Сирни заговезни, Агенция „Фокус” разговаря с главен асистент Мариянка Борисова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките (БАН).

Фокус: Какво е необходимо да знаем за този ден?

Мариянка Борисова: Сирни заговезни е един от интересните празници от Великденския празничен цикъл. Той е вторият от празниците „Заговезни” –една неделя преди Сирни заговезни е празникът Месни заговезни. Това са подготвителни за великденските пости празници. Понеже Великден се мени като дата, защото е по лунния календар, затова и празниците Заговезни нямат постоянни дати в календара. Сирни и Месни заговезни винаги са в неделя. След Месни заговезни спира консумацията на месо. Православният пост е по-строг от католическия и той ограничава употребата и на всякакви храни от животински произход. Както показва името „Сирни заговезни”, след този празник до Великден се забранява консумацията на всякакви храни от животински произход – сирене, кашкавал, яйца и т.н. Самото название „заговезни” отвежда към заговяването, тоест вид ограничаване, вид пост. Знаем, например, че говеене се нарича мълчанието и въздържанието от говорене на снахата. Снахата не говори на свекървата 9 години след сватбата в знак на покорност, в знак на признание на авторитета на свекървата и уважение. В самото название на празника е изведена идеята за въздържание. Празникът има различни названия в различните региони на страната, като понякога е наречен само заговезни, тъй като е по-важния, по-значимия в традиционната общност от двата празника. В Западна България той също се нарича Поклади. Интересното е, че около този празник се ситуират и мъжките маскарадни обреди, които в Източна и в Южна България се изпълняват на всеки Пети понеделник. Пети понеделник е понеделникът след Сирни Заговезни. В този смисъл, можем да говорим за известен паралел между маскарадните игри в целия християнски свят, доколкото по същото време в Западна Европа и въобще в Католическия свят се провеждат карнавалите. В последните две седмици тече карнавала в Испания, в момента е карнавала в Рио де Женейро. Мъжките маскарадни игри в България и карнавалите в Западна Европа са един вид предварително наваксване чрез празничност и чрез невъздържани действия и буйно веселие ма цялото това въздържание, което следва дългия великденски пост. Характерно за Сирни заговезни е, че се консумират редица обредни храни. С тях се осъществяват редица ритуални действия. На самият празник се приготвя баница със сирене, халва, варят се яйца. Вечерта се събира целият род, знаем традиционната култура – в един дом, в едно домакинство живеят няколко поколения от един род. Завързва се на кука на тавана да виси конец, на който е завързано варено яйце. То се залюлява и всеки се опитва да го лапне. Вярва се, че победилият ще има успешна година. От названието на това, че всеки се опитва да хапне яйцето този ритуал е познат като хамкане. Е някои региони в страната по същия начин се люлее и се състезават членовете на рода за парче от баницата или от халвата.

Фокус: Спазват ли днес българите тези обичаи?

Мариянка Борисова: Дори да е символично – да. Не се влага този дълбинен смисъл, но по-скоро това се прави с цел забавление. По-отшумял и по-непопулярен е друг ритуал, свързан с този празник – след като се изяде храната, закачена на конеца, от тавана да се завърже и да виси червен вълнен конец и той да се запалва за всеки един от членовете на рода и в зависимост от това как гори конецът да се гадае – каква ще бъде предстоящата година за съответния член от рода. Този ритуал все още се спазва на някои места, но той е по-скоро отшумял. Хамкането, люлеенето на яйцата, консумацията на халва на този празник също се спазват и продължават да бъдат популярни.

Фокус: Продължават ли повече от един ден Сирните заговезни?

Мариянка Борисова: Не, точно един ден са. В традиционната култура има един друг интересен документ, който се е загубил днес. Момците на Сирни заговезни са изстрелвали запалени стрели към дворовете на момите, които харесват, и така са им давали някакъв знак за това, че ги харесват.

Фокус: Празникът Сирни заговезни е известен и като Прошка. Кой от кого е редно да иска прошка на този ден?

Мариянка Борисова: Всеки от рода, от семейството иска прошка на по-възрастния. Децата от по-възрастните и от най-възрастния мъж в семейството. По традиция тази прошка се иска, но и се дава. Човек се отправя с молба към йерархически по-висшестоящите в семейството в рода от него да опростят всички грешки, които той волно или неволно е допуснал през цялата минала година.

Фокус: Какво трябва да се каже когато искаме прошка?

Мариянка Борисова: Думите са – даваш ли ми прошка. Няма някаква специфична формула, но това е смисълът – иска се прошка и се очаква прошката да бъде дадена. Това е силен акцент в празника, защото по този начин се забравят стари вражди и недоразумения, които се изглаждат и новата година се започва на чисто се започва цялата следваща година.

Фокус: Какви други обичаи има на този празник?

Мариянка Борисова: На този празник се посещават кумовете. При всеки един празник от традиционната култура е нормално празникът да са посрещне добре и домът да бъде в подобаващ вид – да е ошетано, да е почистено. На Сирни заговезни вечерта друг тип гадателна практика е да се палят големи огньове на празника. Понякога се събират хората от една махала, палейки голям огън. След като изгорят съчките на този огън, а обикновено горят лозови съчки, защото този празник следва Трифон Зарезан и лозето е зарязано и има пръчки – обилен материал за тези големи огньове. Тези огньове се прескачат за здраве и се смята, че годината ще бъде добра и позитивна за прескочилия огъня. Прави се съревнование между огньовете на отделни махали или на отделни родове – чий огън е по-голям. Празникът носи един силно позитивен, опрощаващ и ведър заряд.

Фокус: Има ли празник за искане на прошка другаде по света за искане на прошка?

Мариянка Борисова: В Македония се чества празникът. Там се нарича Прочка. За другаде няма данни не мога да ви кажа.