Петя Проданова е стар нов шеф на варненското Бюро по труда, тъй като администрацията за втори път минава на нейно подчинение в началото на февруари т.г. От своите 33 години трудов стаж близо 19 г. е прекарала в Агенцията по заетостта, като е заемала различни длъжности. Последните три години работи като вътрешен одитор в Регионалната дирекция по заетостта и съблюдава работата на бюрата по труда в цяла Североизточна България.

- Г-жо Проданова, според вас какво се е променило за тези няколко години, когато сте отстъпили директорския пост и отново сте го заели?

- Когато бях директор, стартира оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, а сега вече се работи по няколко от схемите на програмата и виждам какво е разнообразието от възможности пред работодателите и безработните. В момента най-атрактивната програма за варненци е програмата „Аз мога“, предназначена за работещите. Тя допълва предишната схема „Квалификация на заети лица“, по която работодателите обучаваха своите служители. Новата програма пък дава възможност на заетите сами да преценят дали искат да повишат своята квалификация и умения. На два пъти сме събирали молби – 2886 души кандидатстваха първия път, а втория – 1900 само за един месец. Т.е. работещите варненци са активни и имат желание да учат. Предпочитани са главно езикови и компютърни курсове, но има и такива, които си повишават професионалната си квалификация.

- Т.е. те учат допълнителен занаят като възможност да си сменят досегашното поприще или надграждат уменията си в сферата, в която вече работят?

- Зависи за какво става дума. Например в компютърния дизайн говорим за надграждане на уменията. Но имаме и много хора, които сега търсят начална компютърна грамотност.

- Кой от двата проекта предизвика по-голям интерес?

- Такова сравнение не може да се направи, защото по-големите фирми имаха интерес да обучат своите служители. Например „Фрапорт“ направи проект за езиков курс на всичките си наемници. Но съгласете се, че малките фирми нямат ресурса да пишат проекти и така да предоставят по-висока квалификация на работниците. Втората програма, ориентирана към инициативността на работниците, е по-достъпна за хората. Тя дава възможност на всеки, който заяви желание, да участва.

- Критични ли са варненци към себе си като служители?

- Хората си дават сметка и чувстват необходимост от подобряване на собствената квалификация, т.е. имат добра мотивация да са по-конкурентоспособни на пазара на труда. Това всъщност е изводът от кампаниите по „Аз мога“.

- Какви са актуалните програми за безработните?

- Интерес има към програма „Развитие“, която е насочена към безработните лица. Те се обучават в определени професии по заявка на работодатели, които след това ги наемат. Т.е. фирмите предварително избират хората, а нашата задача е да ги обучим в определени умения. Имаме осем работодатели, които са заявили 64 варненци без работа. Проектът „Отново на работа“ пък е насочен към безработни, които имат желание да работят като детегледачи. Така хем се дава възможност на младите майки по-бързо да се върнат на работа, хем се създава заетост. До момента имаме 70 подадени заявления и работим с 38 семейства. Но работата ни продължава, тъй като изборът на бавачки трябва да бъде направен много внимателно. Другият интересен проект е „Ново начало“. Насочен е към младежи с образование, но без стаж, заради което трудно се реализират на пазара на труда. Чрез тази възможност фирмите ще наемат младите за половин година, а в замяна ще получават субсидия. За този пробен период работодателят ще може да прецени дали този кадър е подходящ и обратното.

- Достатъчни ли са бройките, които се отпускат на Варна, за да покрият нуждите?

- Законът за насърчаване на заетостта разрешава преразпределение на средствата според нуждите, така че системата ни е гъвкава и можем да реагираме според пазарните потребности.

- Как се приемат минималните заплати, които са определени по програмите за субсидирана заетост?

- Тези програми са насочени към определени целеви групи. Например тази за детегледачките е насочена към клиентите, които вече са на възраст, но не им достига стаж за пенсия. Така че това е добра възможност, въпреки че парите не са много.

- Какви са предизвикателствата пред вас като директор - какво искате да подобрите, какви са проблемите, които вие виждате?

- Най-голямото предизвикателство пред бюрото е позицията му на пазара на труда. Т.е ние трябва много активно да работим с фирмите и предприятията, защото в ситуация след криза винаги има промени и се появяват нови работодатели, които трябва да привлечем като партньори. Втората ни задача е реализиране на програмите и мерките, защото те подпомагат бизнеса – те са опората, която ще му помогне да излезе от кризата.

- Каква е вашата прогноза за тази година?

- В началото на годината е трудно да се правят прогнози как ще се развива пазарът на труда. Трябва да минат 2-3 месеца, защото всички очакваме и имаме надежда за съживяване на икономиката. Но колкото и да е тежка ситуацията в страната, Варна поначало е с такова ниво на безработица - 6%, което е здравословно, тъй като поддържа конкурентоспособността на работната сила. Много зле беше ситуацията преди 3-4 г. когато безработицата падна на 1,5% и не можехме да захраним фирмите. От гледна точка на статистиката ситуацията не е страшна, тъй като стимулира развитието на човешките ресурси, но за човек без доход нещата са отчайващи. Така че зависи от гледната точка.

- Смятате ли, че в условията на по-висока безработица работодателите имат твърде високи очаквания към бъдещите си служители?

- Мисля, че варненските работодатели минаха това време, когато имаха претенции млади хора на 23 г. да имат пет квалификации и два езика. Преди години имаше такова нещо, но това бе грешка на растежа.

- Работниците са самокритични, но безработните – предлагат ли достатъчно на своите работодатели?

- По принцип хората търсят работа според уменията си. Точно затова вече нямаме онази група безработни, която беше постоянна години наред. Сега има голяма динамика на пазара на труда. Например миналата година в бюрото са се регистрирали 17 100, от които 17 093 са се устроили на работа. Т.е. търсенето и предлагането намират пътя един към друг.

- Какви промени предвиждате по отношение на администрацията, която отново оглавихте?

- Миналата година е подаден проект по оперативна програма „Регионално развитие“ за основен ремонт на сградата. Идеята е кабинетният тип обслужване да се смени с работата на едно гише, с фронт и бек офис. Чакаме финансиране и мисля, че тази година това ще се случи. Така ще предложим по-добри условия и на самите трудови посредници, и на клиентите. Хората ще влизат в широки зали и видимост към нашите консултанти, както се очаква от една съвременна администрация.