- Г-жо Първанова, какво ви разказаха хората на срещите, които правите из региона тези дни?
- Всички казват, че се живее много трудно, че стават все по-бедни, че хаосът става все по-голям, че се чувстват несигурни и не знаят каква ще бъде на следващия ден регулацията, която най-много ги засяга.
- Кой беше най-големият проблем, на който се натъкнахте?
Може би в областта на здравеопазването. Тъй като се срещнах с различни представители на съсловието – с ръководството на УМБАЛ „Св. Марина“, с асоциацията на общинските болници, с представители на медицинските сестри, както и на доболничната помощ. Това , което ги притеснява, е институционалният хаос, липсата на визия и прехвърлянето на отговорности върху работещите в системата, без да могат те да реагират адекватно или да зависи от тях това, за което биват обвинявани. В „Св. Марина“ проблемът е административен натиск по отношение усвояване на средства чрез кандидатстване с проект по еврофондове. Това е абсолютно недопустимо, още повече че това е по оперативна програма „Регионално развитие“, която се ръководи от МРРБ, а натискът е от страна на здравното министерство.
- Как си го обяснявате този натиск?
- Очевидно е, че от една страна става въпрос за фундаментална некомпетентност от страна на висшите нива на властта. След това става въпрос за липса на желание за екипност и понеже няма визия поради тази персонална и екипна некомпетентност, отсъства и желание да намериш партньори, които да ти помогнат. Очевидно има и много силен лобизъм – повече отвсякога, голяма непрозрачност и задкулисни машинации. Има опити за разчистване на персонални и партийни сметки. Дали шефът на болница или кметът е от нашите или от вашите, няма никакво значение. Единственото, което е от значение, е колко хора ще останат ощетени. Друг проблем, който също зависи от некомпетентността на МЗ и НЗОК, е, че общини с приблизително еднакъв брой население, болнични заведения, клинични пътеки и брой хоспитализации получават различно финансиране. Едни получават около 40% от средното за страната, а други 150%. Това си е чиста дискриминация на регионален принцип, произвол, който е недопустим, защото се дава много по-малък шанс за лечение и живот на хората от дадена община. Ако всичките тези неща бяха нарушение само на нашите закони и конституция, щяхме да кажем, че държавата все някак ще се справи. Но те все повече нарушават договора ни за присъединяване към ЕС и затова възнамерявам по тези два случая - „Св. Марина“ и общинските болници, да сезирам ЕК и да се направи проверка. Защото засегнатите от дискриминацията страни вече са изчерпали възможностите си у нас да алармират и задават въпроси. След съответните мерки от страна на ЕК България ще трябва да се съобрази и да коригира пропуските.
- Колко бързо ще се задейства процедурата?
- В рамките на месец се получава отговорът и започва проверката.
- Какво смятате за преобразуването на диспансерите, които лекуват социално значими заболявания и лишаването им от държавна субсидия за профилактика, която беше достъпна и за здравно неосигурените?
- Хората, които нямат здравни осигуровки, са длъжници на държавата, те са нарушители. Като такива отговорността за здравето им си е тяхна. Естествено въпросът е не какво правим ние с тяхната профилактика, а те какво правят за себе си. Така че ако направим отделна система за хората, които не си плащат, ние легализираме въпросното нарушение.
- Да, но по този начин се правеше профилактика за всички хора, тъй като България е една от силно изоставащите страни в това отношение?
- Профилактиката е въпрос на лична отговорност. В закона пише, че гражданите са задължени да посещават ежегодно профилактични прегледи. Това не се случва. Това, че сме безотговорни към собственото си здраве, е всеобща тайна, но може би не е дошъл моментът, когато това ще бъде санкционирано. Тоест, ако човек е имал рисково поведение, той да заплаща част от медицинските услуги, които са му предоставени поради заболяване вследствие на нездравословен начин на живот – тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания. Но има много време до тогава. В България има още какво да се прави за повишаване здравната култура на населението.
- Какво най-много ви дразни в здравната политика в момента?
- Липсата на компетентност и хаосът. Няма визия, няма екипност, работи се на парче. Мисля, че това се прави умишлено, за да може да се прокарват определени лобистки интереси. Но не можеш да правиш такова нещо и да си мислиш, че ще остане незабелязано. В средносрочен план това има ужасяващ ефект върху населението. Цената на това поведение е много висока и ми се вижда дълбоко неморално до такава степен интересите да се изкривяват, че това да се плаща с човешки живот. Другото, което ме дразни, е, че когато някой се изправи срещу подобно статукво, точно него обявяват за лошия. Но ако си достатъчно търпелив, идва време, когато ясно се вижда чии действия до какво са довели. Дори не е важно кой е крив и кой прав. Важно е колко хора са си отишли, докато ние се опитваме да определим и наместим егото и политическите си амбиции.