Повече от три часа продължи дискусията с режисьора Анри Кулев преди и след прожекцията на филма “Врабците през октомври” във Фестивалния и конгресен център Варна снощи, организирана в рамките на станалите традиционни издания “Артин БГ Клуб” на продуцентска къща Артин Вижън. Анонсираното събитие с начален час 21 продължи до малко преди два часа след полунощ, благодарение на няколко десетки запалени почитатели на българското кино, предимно млади хора и, разбира се, на самия режисьор и художник, който вече 15 години преподава в Нов български университет.

Интересът към отворената дискусия от страна на публиката бе провокиран както от самия филм, така и от артистичните откровения на Анри Кулев, който не скри нито песимистичните си нагласи относно “огромния провал” на българската и, по-обобщено, дори европейската културна политика (мултикултурния модел в частност), така и тези, касаещи деликатните преговори на кинодейците с българското правителството по отношение на Закона за българското кино. “Има ли нужда една държава от кино, това е единственият въпрос който има смисъл да бъде задаван в момента”, заяви режисьорът, акцентирайки върху “безумния монетарен модел”, чието единствено правило е да печелиш, или да отидеш на майната си, провокиран от водещия на срещата идеолог и основен двигател на Артин Вижън Александър Николов.

“Единствено САЩ и Индия печелят от кино, целият останал свят субсидира киното си”, отсече режисьорът и даде конкретни примери с Германия и Франция, Русия и Полша. Не повече от 14 държавни служители у нас работят в сферата на българското кино, това е единственото реформирано нещо в културния сектор, каза още Анри Кулев. Междувременно трябва да отбележим, че тази година се навършват 70 години от рождението на големия писател и драматург Станислав Стратиев. По някаква случайност неговата “Римска баня” гостува в София, поставена от англичани, а “Врабците през октомври” е тъкмо по негов сценарий. “Станилсав Стратиев превърна фейлетона в изкуство, отивайки отвъд смешките във вестник “Стършел”, сподели роденият в Шумен кинаджия.

“С великото си чувство за ирония Станислав успя да напипа случващото се в България, като намери тази чудовищна метафора за октомврийските врабци – оръфани и обрулени от вятъра, но все пак подскачащи и чуруликащи”, поясни режисьорът, направил филма години след смъртта на писателя, не без помощта на неговата съпруга и синове. И тук отново се върна към темата за българското кино, което по думите му не краде ничии хлябове, за да съществува. “В този контекст думата индустрия, спомената от министър Вежди Рашидов, иначе мой приятел, е гавра. Трябва да се внимава с думите”, предупреди кинаджията. На въпрос от публиката как би определил доброто кино той отговори, че то трябва да те извади поне за пет секунди от обущата.