По повод 120 години от началото на оперното дело в България (1891-2011) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията издаде в лимитиран тираж от 600 броя специална пощенска карта с надпис „120 години българско оперно дело”. Първата карта от този род бе представена пред депутатите от Народното събрание в София на 11 февруари. На 14 февруари във Варна, по време на концерта „Една любовна вечер в операта”, Даниела Петрова - председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии към парламента, поднесе втората карта „120 години българско оперно дело” на Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Началото на оперното дело във Варна

Първите данни за интерес към оперното изкуство във Варна датират от 1893 г., когато учителят в мъжката гимназия Георги Лъжев основава хор при храма “Св. Архангел Михаил”, с който разучава дуети и триа от руски композитори и сам взима участие като солист в ариите. Първи цялостни представления във Варна изнася италианската оперна трупа на Енрико Масини с диригент Рафаело Франки, която играе през 1894 г. “Травиата” и “Трубадур” от Верди и “Лучия ди Ламермур” от Доницети. Трупата гостува неколкократно във Варна до нейното разпадане през 1908 г., когато Р. Франки остава във Варна като учител по пеене. Друго важно събитие, което има пряко отношение към оперното изкуство във Варна, е създаденото от Добри Христов през 1899 г. музикално дружество “Гусла”. Неговите концерти включват разнообразен симфоничен репертоар, включително и фрагменти от опери. През 1913 г. любители певци и инструменталисти поставят оперетата “Златното момиче” от Маестро Георги Атанасов.

През 1919 г. се сформира първата трупа за музикално-сценични изкуства - Оперетна дружба. Диригент е Димитър Младенов, хормайстор Александър Кръстев, административен директор Преслав Преславски. Малко по-късно, през 1920 г., преселилият се от Шумен диригент Пресиам Дюг¬междиев, прави нов опит за организиране на постоянен театър в града. С устав, одо¬брен от общината, се създава Варненската оперна дружба “Лада”. Усилията на Пре¬сиам Дюгмеждиев намират активна подкрепа в лицето на пристигналите от Русия емигранти баритонът Курагин, сопраните Мария Скокан, Надежда де Спилер, гру¬зинският тенор Далфре Асатуров и др. бивши членове на Киевската, Одеската и Тби¬лиската опера. Към новата оперна формация се присъединяват и градските хорове под диригентството на Александър Кръстев. На 27 февруари 1921 г. в театър “Ран¬ков” е изнесена първата премиера на Варненската оперна дружба – “Демон” от Антон Рубинщайн. Колко голям е бил успехът на операта, говори фактът, че тя е играна 14 пъти във Варна, изнасяна е още в Провадия и Шумен. Диригент е Пресиам Дюгмед¬жиев, режисьор - Курагин, а диригент на хора - Тимофеев. На 20 юли 1922 г. същият постановъчен екип реализира и Вердиевата опера “Травиата”. Поради материални затруднения оперният театър преустановява дейността си през 1922 г.

Непосредствено след това, през същата година, се прави нов опит за основаване на опера във Варна. Инициатори са Александър Наумов, капелмайстор на Флотския духов оркестър, учителят по музика Крум Мумджиев, дошъл от Бургас. През 1923 г. са реализирани две постановки: “Камен и Цена” – опера от Иван Иванов и Вацлав Кауцки, и оперетата от Имре Калман “Царицата на чардаша”. Диригент и на двете заглавия е Александър Наумов. Малко по-късно, в периода 1925 – 1926 г., в едно кафене се събират запалени почитатели на музиката и основават хор, с първоначално име “Серенада”, а впослед¬ствие преименуван на “Морски звуци”. Енергията на младите любители на музика¬та подтиква Пресиям Дюгмеджиев да започне подготовката на оперетата “Черният идол” от Холендер. Участват Йордан Чифудов, Люба Джерова, Момка Загорска, Ва¬сил Трайков, Соломон Хасидов и учителя Иван Стефанов. Премиерата е на 15 фев¬руари 1926 г. отново в салона на кинотеатър “Ранков”. За представлението местна¬та преса отбелязва “Във вторник вечерта в театър “Ранков” ученици и ученички от гимназията представиха оперетата “Черният идол” от В. Холендер. Оперетата бе от¬лично посетена и остави добри впечатления особено във второто действие от игра¬та на артистите. Публиката заслужено ги награди с аплодисменти. Всички играха с дълбоко разбиране на ролите си. Джерова и Чифудов притежават данни за отлични артисти”.

Най-успешната и резултатна инициатива за създаване на постоянно действаща оперна трупа през този период е учредяването на Варненската градска опера. В ней¬ния устав, приет на 21 октомври 1929 г., се поставя като основна цел: култивиране на оперното изкуство и вокално-инструменталната музика във връзка с родното ни

музикално творчество. Солисти във Варненската градска опера са опера са Димитър Вангелов, Искра Богданова, Тинка Димитрова, Владимир Кокенов, Васил Пацев, Йор¬дан Чифудов и Андрей Ждановски. Хористите са подбрани от по-добрите певци от тогавашните варненски хорове, а оркестрантите от оркестрите на 8-и пехотен полк и военноморския флот. В оперния оркестър се включват и много от по-добрите вар¬ненски инструменталисти - цигулари, виолончелисти, виолисти и други.

През март 1930 г. на мястото на доброволно напусналия артистичен директор-режисьор Златан Атанасов идва певецът от Софийска опера Стефан Македонски. По време на неговото ръководство Варненската градска опера преминава на субсидия към общината и променя наименованието си на Варненска общинска опера. Те¬атърът участва активно в първия музикален фестивал у нас – Летните музикални тържества. Освен като изпълнител Стефан Македонски се изявява и като режисьор. Главен диригент е Тодор Хаджиев. За помощник-режисьори са назначени Йордан Ка¬ранов и Иван Попов, а Димитър Младенов, възпитаник на Пражката консерватория, е диригент на оркестъра и корепетитор. Хормайстор е Александър Кръстев. Трупата реализира три постановки: “Травиата” от Верди (1930), “Севилският бръснар” от Ро¬сини и “Цвета” от Маестро Георги Атанасов (1931). През 1932 г. ръководството на Варненската общинска опера прави постъпки пред правителството за утвърждаването й като клон - филиал на Софийската опера. Го¬лямата икономическа рецесия и липсата на политическа воля сред управляващите възпрепятстват положителното решение. При така създалите се обстоятелства съще¬ствуването на Варненската общинска опера е прекратено. За три години са прекъсна¬ти и Летните музикални тържества във Варна.

Народна опера – Варна

През 1946 г. под ръководството на Руслан Райчев е основан Държавният симфоничен оркестър. Го¬дина по-късно, на 6 април 1947 г., е регистрирана Народната опера - Варна. Моделът е избран от художествено-административното ръководство и от отдел «Музикално-сценично изкуство» в Министерството на информацията и изкуствата. В протоко¬ла за учредяването се изтъква, че необходимите условия и кадрови сили са налице. В началото се решава и материалната обезпеченост на операта за един сезон от 12 месе¬ца. 5 млн. лева дава Министерството на информацията и изкуствата, 3 млн. лева дава Областната дирекция, 7 млн. лева дава Варненската народна община. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен художествен ръководител е поканен извест¬ният български певец Петър Райчев. След конкурс са избрани 32 души от радиохора и хор «Морски звуци» с хормайстор Димитър Младенов. Балетът е от около 10 души и е под ръководството на Асен Манолов. Солистичният състав включва 15 певци. Диригент на оркестъра е Руслан Райчев. За по-малко от месец творческият екип, в който влизат още художниците Асен Попов и Владимир Мисин, подготвя първата си постановка - операта «Продадена невеста» от Б. Сметана. В нея участват Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Све¬тослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принци¬пал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец).

От тогава до днес Варненската опера е неизменна част от културния облик на Варна.