Вече има нов носител на титлата за най-голяма мечка, живяла някога на нашата планета. Праисторическата южноамериканска гигантска късомуцунеста мечка е достигала на тегло 1 600 килограма и изправена се е извисявало на 3,4 метра, гласи ново проучване, цитирано в статия на Кристина дел'Аморе в "Нешънъл джиографик". Предишният шампион в тежка категория - гигантската северноамериканско мечка - е тежала около 1 130 килограма, а най-голямата застреляна бяла мечка - "само" 998 килограма.

Южноамериканската гигантска късомуцунеста мечка е обитавал континента, на който дължи името си, в периода отпреди 500 000 до 2 000 000 години. В своето време тя вероятно е била най-голямото месоядно животно. Според съавтора на проучването Блейн Шуберт, палеонтолог от Университета на Източен Тенеси, "що се отнася до другите хищници, не е имало някой който дори да се доближава до нея". "Направо ми взе ума с големината си" - добави ученият.

Кости на мечката са намерени още през 1935 година в провинция Буенос Айрес, Аржентина, но наскоро са били наново проучени от Шуберт и колегата му от Аржентина Леополдо Сойбелзон, специалист по изчезналите южноамерикански мечки. Чрез точно измерване на почти слонските размери на раменната кост от гигантската мечка двамата успяха да изчислят размерите й. Анализът им показа още, че останките са от възрастен мъжкар, преживял няколко сериозни наранявания.

Това, за което учените още се колебаят, е с какво точно се е хранело чудовището и защо се различава от северноамериканския си сродник. Южноамериканската късомуцунеста мечка отначало е била много голяма, но с течение на времето размерите на вида започват да намаляват, докато в еволюцията си нейната северноамериканска сродница само расте още повече.

Изобилната плячка и липсата на конкуренция са превърнали късомуцунестата мечка в цар на животните в Южна Америка. Колкото повече хищници са се развивали, толкова повече тя е намалявала размерите си е ставал все по-всеядна, подобно на съвременната кафява мечка.

В Северна Америка е станало обратното - големината се е оказала предимство за мечката, защото огромната й маса е сплашвала саблезъбите котки и други хищници и ги е прогонвала от плячката им, предполагат учените. Освен това процъфтяването на северноамериканската гигантска късомуцунеста мечка съвпада и с бума в мегафауната от ледниковата епоха. Тогава са съществували огромни животни като гигантския земен ленивец, камилите и мамутите - всички потенциален източник на мечешка храна.