Екип на телевизионния канал „Дискавъри” преди няколко години засне филм за археолога д-р Георги Китов /вляво/, част от снимките бяха направени в гробницата, където е бил погребан синът на Севт III Ройгос.
Две испанки са сред първите посетителки на прочутата със стенописите си Казанлъшка гробница от началото на годината. Дамите близо час се прехласват по нарисуваното от античния майстор на четката Кодзимасес и недоумяват как е възможно билетите за уникалната находка да струват само по 10 евро. След като на летището в София таксиджията им поискал пет пъти повече , за да ги откара до хотела в центъра. Минути по-късно едната ще признае, че когато видяла в Париж златните съкровища на Севт, не вярвала те да са изработени в пределите на днешна България. И с приятелката си затова дошли направо в Казанлък – двете искали с очите си да се убедят, че чутото от гида във Франция не е измислица. От 1979-а гробницата, където някога е бил погребан синът на тракийския цар Севт III Ройдос, е под егидата на ЮНЕСКО.
Над 1500 са древните могили в Долината на тракийските царе, досега са проучени двадесетина, а са разкрити 12 запазени гробници, пресмята директорът на музея д-р Косьо Зарев. Напролет музеят ще празнува 110-ата си годишнина.
Най-известната е гробницата на върха на Тюлбето. На входа й се натъкнали войници, копаещи окопи за зенитни оръдия, на 17 април 1944 година. Името на офицера, който пръв видял зидовете, не е запазено за историята, но човекът очевидно имал усет за старината, защото заповядал копането да бъде спряно. Час по-късно при изкопа пристигнал писателят Димитър Чорбаджийски-Чудомир директор по онова време на музейната сбирка в Казанлък, и отсякъл: „Тук да има денонощен въоръжен пост!”
Още на следващия ден, нищо че било война и всяка вечер високо в небето прелитали летящи крепости с бомбен товар, пристигнали професори историци. И ахнали, защото станало ясно, че на метри от гроба на Сараджа паша, някогашния турски завоевател на Казанлък, има гробница на тракийски владетел от епохата на славната Севтова династия.
Кой точно е владетелят, разбира десетилетия по-късно доц. д-р Константин Бошнаков от катедрата по стара история на Софийския университет, който разчита скритите за невъоръжени очи надписи "Кодзимасес нарисува" и "Ройгос, син на Севт (III)". Покрай тях се изяснява, че гробницата е строена и изрисувана през 60-те години на III в. преди Христа и най-вероятно е била използвана две десетилетия за нуждите на династията.
Разказът на д-р Зарев звучи почти като приказка и в очите на двете испанки има и учудване, и възхищение. Проблемът е, че държавата не е дала нито стотинка през последните 10 години за поддръжката на уникалната със своите стенописи Казанлъшка гробница, всички разходи по охрана, осветление и поддръжка на инсталацията за опазване на постоянната температура и влажността са поети от бюджета на историческия музей „Искра”.
Директорът на културния институт д-р Косьо Зарев си припомня, че през 2008 година тогавашният министър на културата проф. Стефан Данаилов обещал 30 000 лв. за цялостен ремонт на покрива на защитната постройка, но и до ден днешен парите ги няма. От „Искра” писали няколко писма, но от МК вдигали рамене – криза е, оправяйте се засега сами, ще се търси възможност по-нататък.
През 2010-а със свои средства направихме частичен ремонт, но няма никакви гаранции, че при един по-голям сняг дървената покривна конструкция няма да рухне и да стане голяма беля, кахъри се Зарев и възнамерява да алармира лично генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
След като испанките си тръгват, директорът на „Искра” въздъхва и признава: от 478, посетили м.г. оригинала на гробницата на Тюлбето, под 2 процента са българи. Като чуели за цената на билетчето, нашенците се поокашляли и предпочитали да платят по 3 левчета за... копието.
За 2010-а оттам преминали малко над 30 000 души, което формирало почти половината от собствените приходи на музея.
„Не всичко е пари, приятелю!”, подсещам аз рефрена на стария шлагер, но домакинът не се съгласява: за тази финансова година от МК му отредили 200 000 лв., което е с 15 на сто по-малко от предходната, но пък му разрешили една допълнителна бройка в щата – за екскурзовод. Ако не били собствените приходи от почти 250 000 лв., трябвало просто да ударят катинарите на музейните обекти. Точно тези приходи правят възможни тазгодишните археологически експедиции край селата Крън и Ясеново и на могилата Голямата Косматка. Отделно американци ще финансират допълнителни проучвания край Ясеново, където от сателитните снимки се виждали няколко стотин непознати досега некропола.
Със собствени средства музейните специалисти възнамеряват да финансират и честването на юбилея си, когато ще стане възможно да се види уникалният златен статер от Кизик /монета от V век преди Христа/ и магическия мъжки нагръдник с диаманти и сапфири от Средновековието. А те са само две от над 65-те хиляди ценности, съхранявани в трезорите на казанлъшкия музей.
САМО ФАКТИ
- Казанлъшката гробница е първият български обект, включен в Световния списък на паметници на ЮНЕСКО. Открита е случайно през далечната 1944 г. Археолозите я датират от края на IV и началото на III в пр.Хр.
- Днес оригиналната гробница е запечатана, а на няколко метра от нея е построено нейно копие, което е отворено за посетители. Тя се състои от три помещения – преддверие, изградено от камъни и глина, тесен тухлен коридор и тухлена гробна камера с камбановиден купол.
- Най-интересни и впечатляващи са стенописите в коридора и камерата, които са изключително красиви и ни разказват много за майсторството на древните тракийски художници. Използвани са четири цвята – бял, жълт, червен и черен, като боите са минерални. Фризовете изобразяват растителни мотиви, както и военни сцени.
- В камерата са открити останките на мъж и жена, които вероятно са били местни владетели. За това свидетелстват рисунките в камерата, които изобразяват мъж и жена със златни украшения. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове. Световната си известност гробницата дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера. Това са едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха.
- Стенописите отразяват събития от живота на погребания тракийски владетел. Първоначално централната сцена е определена като"погребално угощение", но според новите изследвания сцената представлява "сватбена церемония".
- Главно място в нея заемат знатна тракийска двойка и висока фигура на жена, вероятно богиня, застанала до мъжа. От двете им страни са изобразени фигури на мъже и жени, участници в церемонията – свирачи, виночерпец, поднасящи дарове жени, воини, водещи коне за поводите, както и части от златни украшения.
.
.
.