Мащабната енергийна стратегия, която бистриха лидерите на 27-те страни членки на ЕС фокусира вниманието на световните медии, анализатори и експерти. На срещата на Европейския съвет в Брюксел те приеха заключителен документ, в който се посочва, че до 2014 година Европа трябва да има изграден функциониращ и интегриран енергиен пазар.

Енергийните системи на държавите членки трябва да са свързани така, че да устояват на сривове в доставките, което означава да имат минимум два източника за газово и електроснабдяване.

Одобрените от ръководителите на ЕС действия ще струват на страните членки 1 трилион евро в следващите десет години, като въпросът за това кой ще осигури финансирането породи спорове. Подчертано бе , че основната част от финансовите разходи за инфраструктурни инвестиции трябва да се осигурят от пазара, като разходите се покриват от тарифите. Ограничено публично финансиране се предвижда за някои проекти.

Друга важна позиция изразена по време на срещата в Брюксел стана ясна от , изявлението на председателя на Европейския ПарламентЙежи Бузек, според когото трябва да се избягва напрежението, което възниква при конкурентни проекти за енергийната инфраструктура. Той визира и конкретно проектите „ Южен поток” и „Набуко”. Така  за първи път ЕС официално признава противоречията около двата газопровода, които трябва да преминат и през България. До този момент позицията на съюза беше, че негов приоритет е „Набуко", но няма възражения срещу алтернативни газови трасета. Българският премиер, който участва в срещата е поискал на следващото заседание да бъде обяснено на какво се дължи завишаването на цената на проекта "Набуко" с няколко милиарда евро - дали на технически грешки или на промяна на трасето, или заради гарантирането на нови източници на газ.

Египет и през тези дни не слизаше от новинарските емисии на световните медии. Това, разбира се, имаше пряка връзка и с пазара на горива, който вдигна цените заради напрежението в региона.

Привърженици и противници на египетския президент Хосни Мубарак за пръв път от избухването на кризата влязоха в бой с юмруци, камъни и тояги в сряда по улиците на Кайро. Протестът бе наречен походът на милионите. Кървавите сблъсъци доведоха до жертви и десетки ранени.

В петък лозунгът се трансформира в „ Ден на заминаването.”– единадесети по ред на антиправителствени демонстрации срещу 30-годишното управление на Хосни Мубарак. Въпреки уличния и все по-засилващ се международен натиск самият той остава непоколебим.

От началото на седмицата Мубарак декларира, че след като изтече мандата му няма да се кандидатира отново, в края на седмицата заяви в интервю, че иска да се оттегли от поста,но ако го направи в Египет ще настъпи хаос. И след като самия той не дава сигнали за отстъпка се появиха информации, че САЩ обсъждат с египетски представители план за незабавното оттегляне на президента, който да предаде властта на преходно правителство под ръководството на вицепрезидента Омар Сюлейман. Същевременно лидерите на Франция, Германия,

Великобритания, Италия и Испания в съвместно изявление в четвъртък изразиха тревога от ситуацията в Египет и призоваха за бърз преход във властта в страната.

Еуфория от протести имаше и в Йемен. И тук денят на гнева не мина без сблъсъци между привърженици и противници на президента Али Абдула Салех, както и жертви.

В социалните мрежи „Фейсбук” и „Туитър” се появиха и първите призиви за протести и в Сирия. Социалните мрежи са забранени в страната. Президентът Башар Асад изпревари анонимните

организатори на митингите и обяви, че се готви да проведе важни политически и икономически реформи. Той заяви намерението си да проведе общински избори, като привлече и неправителствени организации и внесе изменения в Закона за печата. Той изтъкна, че бурните протести в съседните страни бележат "навлизането на Близкия изток в нов исторически период".