Фирмите удариха на камък с финансирането на проектите, които могат да им помогнат по-бързо да се измъкнат от кризата. Една от причините е в нежеланието на повечето банки да кредитират точно в този тежък момент бизнеса. Ще забави ли това преодоляването на рецесията през 2011 г. ? Отговор на въпроса потърсихме от Огнян Спасов, изпълнителен директор на Стопанска камара - Варна.

- За разлика от жилищното кредитиране, където най-после тръгва лек спад на лихвите, при фирменото тежката стагнация остава. Тази ситуация как се отразява на бизнеса?

- На бизнеса е нужно финансиране, за да може да функционира нормално. За съжаление, повечето фирми гледат някак да се самофинансират и само малка част от тях разчитат на привлечения ресурс чрез банки. Действително в момента една пета от банковите кредити са лоши, но това е нормално в условията на криза. И в никакъв случай не значи, че точно затова трябва да се изгори юрганът. Бизнесът трябва да продължи да съществува и да се развива, защото благодарение на него ние живеем. От бизнеса зависи дали ще обедняваме все повече, или ще тръгне обратната тенденция. Погледнете колко предприятия се затвориха във Варна. Вече почти нямаме машиностроене, изчезнаха биотехнологиите. В „Елпром" работеха близо 7000 души, в радиозавода само инженерите бяха над 3000, в корабостроенето - към 15 000, във ВАМО - също. Всички отидоха на трудовата борса или в чужбина. А това е похабяване на готов висококвалифициран човешки потенциал. В момента банките би трябвало да подпомагат фирмите, като ги кредитират. Още повече имат набран свръхресурс. И той би трябвало да е евтин за фирмите, за да живне бизнесът и пазарът да се развива. Лошото е, че точно в този момент банките са се превърнали в спестовни касички. Вдигат тарифата на услугите си и вместо да разширяват кредитирането, предпочитат да събират такси. Това не е нормално. Бизнесът в цял свят работи с привлечен капитал, а у нас става точно обратното - само със собствен. Вярно, и на банките трябва да се признае рискът при отпускане на кредитите. Но не е нормално да искат обезпечение 200-300% и на всичко отгоре лихвата да е много висока.

- В знак на протест срещу непрекъснато растящите лихви строителната камара обяви миналата година, че ще направи собствена банка. Това може ли да бъде изход от ситуацията?

- Не може да стане, защото условията за съществуване на банките са еднакви за всички. Ако се появи нова и тя ще трябва да спазва Закона за банките и също да отпуска кредити с над 150% обезпечение. Но да се върна на въпроса за бизнеса. В другите страни икономиката вече излиза от кризата, а при нас тепърва започват фалитите на големи фирми, които са се набутали с кредити и не могат да ги върнат. Още повече тези заеми са с неблагоприятни лихви. Нормално ли е лихвите да надхвърлят 10-12%, при положение че банките бъкат от евтин финансов ресурс?!

- Това не е ли парадоксално?

- Разбира се. Бизнесът и банковата система са неделимо свързани. Банковата система се крепи не толкова на привлечените депозити, а най- вече върху кредитирането на бизнеса и неговото затъване не може да не й се отрази.

- Бизнесът и банките не могат ли да седнат и да се разберат?

- Там, където това се е получило, има резултат. Ще дам за пример КРЗ "Одесос", който миналата година направи огромна инвестиция за нов плаващ док. Тя стана със собствени средства и с помощта на голям кредит от известна банка във Варна, отпуснат при нормални условия. Благодарение на това кредитиране се осъществи огромната инвестиция и в момента КРЗ "Одесос" е сред водещите конкурентни фирми на световния пазар.

- Навярно има различни форми за стимулиране на кредитиране и за намаляване на банковия риск?

- Това, което масово се използва навън и много малко у нас, са различните фондове за допълнително гарантиране на кредитите, особено за дребния и средния бизнес. Тези фондове са с участието на местната власт, банките, така рискът се разпределя на повече места и ресурсът излиза по-евтин. Друга полезна форма е застраховането на кредитите.

- Бизнесът много разчиташе на финансирането от еврофондовете?

- Да. Само по ОП "Конкурентоспособност" са заделени 90 млн. лв., от които 35 млн. за научноизследователска дейност, 45 млн. за технологичните паркове и т.н. Общо взето, много съм скептичен към тази програма, условията са толкова тежки, администрацията явно не иска да подпомага развитието на тези процеси и масово отказва фирмите да участват с проекти. Вече има много върнати проекти. А съществуват толкова начини за облекчаване на процедурите, но защо не се прави, не разбирам. При други програми явно нещата се раздвижиха, докато тук процентното усвояване е минимално и това е заради тромавостта на цялата процедура.

- Какви са очакванията Ви за развитието на бизнеса през 2011 г.?

- Песимист съм. Това, което се очакваше за 2010 г., долу-горе го преживяхме. Нямаше много фалити. Но от началато на тази година наблюдавам няколко фалита на големи компании, което е показателно. Както вече казах, доста компании са в тежко състояние и вече не могат да си изплащат кредитите. Банките трябва да погледнат с друго око и да се опитат да подпомагат фирмите, за да се преструктурират. Това особено важи за строителния бранш. Много е опасно, ако тръгнат фалитите, да не се превърне във верижна реакция.