43 984 е максималният брой болнични легла, които са нужни на страната ни, за да се задоволят адекватно потребностите на населението от здравни грижи. Това показва проектът на новата Национална здравна карта (НЗК), който изготви МЗ. Същността и смисълът на този документ се регламентира със Закона за лечебните заведения. Според него НЗК трябва да показва броя и разпределението на структурите за болнична помощ в страната, така че най-добре да се задоволят потребностите на населението от медицински грижи. НЗК се изработва на базата на областните здравни карти, в които са отчетени нуждите на населението по региони.

308 са болниците в страната според данните от пререгистрацията им, която приключи в края на януари тази година. От тях за активно лечение специализирани са 93 болници, а многопрофилни 160, останалите заведения са центрове и болници за рехабилитация и долекуване. Приблизително 26% от отделенията, с които те разполагат, са с I ниво на компетентност, около 45% са II, а други 29% - III, най-високото ниво. В тях има 44 411 легла. В същото време нужният брой легла, за да се осигури адекватна медицинска помощ на българските граждани е между 30 254 и 43 984 легла. Въпреки че болничните легла у нас са почти в нормите (надвишават само с 427 максималната граница) разпределението им е неравномерно, показват още данните в НЗК. В шест области на страната (Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол) леглата са по-малко от минималния праг. В други седем области (Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора, Пловдив) те са повече от максималния праг. Повече са и леглата в столицата, при максимално нужен брой от 6 847, те са 10 072. Неравномерно е и разпределението на леглата по видове. Леглата за активно лечение у нас са с 37 063 при максимално нужни 33 659. Най-голямо е превишаването на хирургичните легла – 9508, при максимум нужни 7070. Най-голям пък е недостигът на легла за реанимация – 1296 при минимум нужни - 1729.

В НЗК се съдържа и списък с лечебните заведения, с които НЗОК задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи достъпна медицинска помощ за здравноосигурените граждани. С всички останали лечебни заведения, които са получили разрешение за дейност, здравната каса може да сключи договор при желание от тяхна страна и в съответствие с нивата им на компетентност. В задължителния списък са включени 57 държавни болници, които са ключови за оказването на медицински грижи у нас. Тези лечебни заведения са подбрани на базата на следните критерии: наличие на отделение по спешна медицина, структури по АГ, детски болести, вътрешни болести, кардиология, неврология, хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и интензивно лечение II или III ниво на компетентност, диализно лечение с възможности за спешна диализа, клинична лаборатория II или III ниво на компетентност и структура по "образна диагностика". Също така в списъка са включени болници, които имат статут на университетски клиники, осъществяват трансплантации или други високоспециализирани дейности като кардиохирургия, неврохирургия, токсикология, онкология, хематология, инфекциозни болести.

В НЗК се посочва и нужния брой от центровете за спешна помощ, трансфузионна хематология, психиатричните и онкологичните болници. Данните показват, че към момента страната ни има достатъчен брой от тези лечебни заведения – 28 ЦСМП, 198 филиала към тях, 5 центъра по трансфузионна хематология, 12 психиатрични болници, 9 за онкологични заболявания.