Матурата става най-дълбоко пазената тайна в държавата. След като миналата година изпитните въпроси станаха ясни ден преди изпита, тази година образователното министерство затвори вратичките за изтичане на информация, като реши да генерира въпросите час преди да бъдат изтеглени.

Със сигурност това ще сложи край на спекулациите за изтекли теми и предварително оповестени тестове. Защото дори и да ги узнаят час преди зрелостния изпит, учениците няма как да назубрят толкова бързо отговорите или текста, който трябва да напишат. Това обаче, за съжаление, няма да реши един много по-важен въпрос, свързан със зрелостните изпити, за който сякаш никой не говори. Става дума за пълната непрозрачност, по която се оценяват изпитните работи накрая. И по-точно за скалата, с която точките се превръщат в оценки по шестобалната система. Всяка година тя се адаптира съобразно средното ниво, на което са се представили учениците, и някъде около средния брой получени точки се фиксира четворката. Това обаче означава, че цялата изпитна скала зависи от знанията на съответния випуск, а не от критериите на просветното министерство. Вече няма никакво значение какви са били изискванията за четворка или тройка, след като накрая те биват съобразени с конкретните изпитни резултати на гимназистите. Така тройки получават отявлени двойкари, а четворки и дори петици имат ученици, които не са написали нито ред по последния въпрос, включващ интерпретативен текст или есе. Ясно е, че това се прави, за да не пада успеваемостта на випуска, и двойките на матурата да бъдат сведени до минимум. Само че този начин на оценяване е като криво огледало, в което се отразява образователната ни система. То деформира крайния резултат, но всички мълчат, защото са доволни от него. Истината излиза наяве само на международни тестове, където децата ни трудно покриват критериите за грамотност, и които винаги ни нареждат на опашката. Вероятно, защото там скалата не е изкривена от амбицията ни да докараме с цената на всичко всеки гимназист до диплома.