Доц. д-р Стоян Маринов е преподавател по управление маркетинг на туризма в Икономическия университет във Варна, член е на УС на Варненската туристическа камара и зам.-председател на сдружението "Култура и туризъм на Българския Североизток". 10 години е бил в управлението на курорта Слънчев бряг, две години - изпълнителен шеф на комплекса. Автор е на над 60 публикации за отрасъла.

- Д-р Маринов, излиза ли туризмът ни от кризата?

- Дали излиза туризмът от кризата или влиза в криза?! Или българският туризъм е отново на кръстопът. Спомням си, че през март 2002 г. на панаира на туризма и свободното време обсъждахме дискусионно този въпрос: На кръстопът ли е българският туризъм. Тогава пак бяха повишени ДДС и различни акцизи. Това бе годината, след която започна бурното строителство на нови хотели по морето. Морските ваканционни курорти би следвало за 7-8 години да се изплатят, т.е. инвестираните пари да се върнат. Но тези хотели след 8 години морално и материално остаряват, трябва да бъдат модернизирани и реконструирани.

По различни форуми се говори за хотели, които пестят ел.енергия и използват съвременни и модерни материали. В този контекст на остаряване на материално-техническата база може да се замислим дали няма да влезем в една по-продължителна криза на българския туризъм. Ако говорим за кризата, която тресе света, за българския туризъм тя се отрази най-силно през 2009 г. Спадовете на нощувките стигнаха 20% в сравнение с 2008 г. Приходите в морския туризъм намаляха също толкова.

2010-а като че ли приключва сравнително добре - с ръст на туристите. Като брой туристи и нощувки достигнахме предкризисното равнище. Но всичко това става за сметка на изключително ниски цени. Някои хотелиери стигнаха до намаления от 20-30%, и то за високия сезон. Всичко това доведе до повече туристи и нощувки в сравнение с 2009 г., но до по-малко приходи.



- Каква ще бъде 2011 година за туризма?

- Прогнозите на световната туристическа организация са оптимистични - ще има ръст както на пътуванията и почивките, така и на приходите. Прогнозите са за 4-5 до 6%. Може ли обаче да очакваме същото и за България в това отношение? Аз лично съм много скептично настроен. Първо, бизнес средата за българския туризъм се влошава. Аргументите ми за това са повишеният ДДС за организираните туристи - от 7% става 9. Морските ни хотели обслужват близо 90% организирани туристи. За голям хотел с 1000 легла тези 2% скок на ДДС за 90% организирани туристи ще донесат загуби от порядъка на 80-100 хил. лева. Собственикът трябва да ги плати от джоба си. Той не може да натовари цените, защото пазарът натиска надолу.

Второ, въведе се т. нар. туристически данък. Ако общинските власти са разумни, ще определят разумния размер. Туристическият данък може да варира от 0,20 лв. до 3 лв. на легло при минимум заетост - 110 дни. За хотел от 100 легла при 0,20 лв. за 110 дни, дължимият данък е 22 лв. за всяко легло, независимо дали има туристи, или няма. А ако направят данъка 3 лв. - стават 330 лв. за легло. Това ще е добре за много малко хотели, които имат добра заетост. Повишиха се и горните граници на данък сгради. Да не говорим за скока на цените на храните и горивата.



- 110 дни - толкова дълго лято край морето у нас няма.

- Статистиката показва, че за 2009-а с най-голяма заетост е бил курортът Св.св. Константин и Елена. Те са запълнили всяко легло за 75 дни. А сега хотелиерите ще плащат за легло за 110 дни.

Повишава се себестойността на нощувката, а имаме изключително голяма конкуренция от страна на комшиите - Гърция, и особено Турция. Цени не можем да повишаваме, напротив, сигурно ще се върви към още по-големи намаления спрямо миналата година. И всичко това поставя хотелиерския бизнес в една изключително трудна ситуация - висока себестойност, ниска цена, печалбите намалени може би наполовина, а някои хотели ще работят и без печалба. Смятам, че общо взето, бизнес средата ще бъде по-лоша в сравнение с 2010 г.



- Кой остава големият проблем за туризма, който без държавата не може да се реши?

- Големият проблем, който може да бъде решен само с помощта на държавата, общините и бизнеса, е свързан с нашия ландшафт. Турция превърна блатата си в Анталия в прекрасни курорти, а ние прекрасните си курорти превърнахме в конгломерати, изпълнени с бетон, сивота и кафяво-черни цветове. Няма достатъчно зеленина, а за цвета на водата - да не говорим - буквално тя е кафява. Цари невъобразим шум от автомобили, клаксони, спирачки и шумни заведения. Нормални хора трудно биха могли да почиват тук и това доведе до спад на туристите и семействата с деца. Навремето ухаеше на йодни пари край морето, а сега няма да казвам на какво ухае, но не и на море.

- Вече реално се говори за следващия сезон да има нови пречиствателни станции по морето. Смятате ли, че това може да се реализира?

- Чест прави на премиера, че ясно и категорично постави въпроса за пречиствателните станции и особено за тази в Златни пясъци. Но пак излязоха същите аргументи - как не може това да стане, и въпросът започна да се прехвърля от едно министерство към друго. Земята била частна, пречиствателната станция на ВиК и т.н. Това е един проблем, който го създаде точно държавата, когато приватизира Златни пясъци, и държавата трябва да го реши.

Тя е длъжник по отношение на пречиствателната станция, защото от 15 години само се говори за това. Същото е и в Слънчев бряг, както и в Созопол, с недовършената пречиствателна станция. Същото е и с инфраструктурата в комплексите и наоколо, която, от една страна, е грижа на държавата, а от друга - на бизнеса. Говорим за магистрали до морето. Ама като се изсипят автотуристите, къде ще паркират?!