Разширено проучване върху растежа на дървесните пръстени показа вероятна връзка между възхода и упадъка на минали цивилизации и климатичните изменения в Европа, съобщи Би Би Си. Екип от учени подкрепи тези изводи с данни от изследването на около 9 000 дървени артефакти, създадени през последните 2 500 години.

Специалистите забелязаха, че периодите на топли и влажни летни сезони съвпадат с етапи на просперитет на цивилизациите, докато политическите вълнения съпътстват времената на климатична нестабилност.

"Поглеждайки 2 500 години назад, виждаме примери как климатичните промени влияят на човешката история" - посочи на сайта на "Сайънс"съавторът в изследването Улф Бунтген, палеоклиматолог към Швейцарския изследователски институт по горите, снега и ландшафта.

Учените обобщиха система за датиране на материала в дървените предмети, изровени в Европа. "Археолозите съставиха хронология на развитието на пръстените на дъбовете, която обхваща периода на холоцена в Европа. Това бе използвано като метод за датировка на артефакти и дъбови останки от исторически сгради, образци на изкуството и мебелировка" - писаха те. според тях хронологията на живите дървета и археологическия дървен материал изглежда свързана с определени образци на лятна стагнация и суша.

Екипът изследвал дъбовите пръстени, развили се в живи дървета през последните няколко столетия. Там ясно се забелязва, че в добри сезони, когато водата и хранителните вещества са изобилни, дърветата изграждат широки пръстени, с ясни и видимо отдалечени една от друга граници. При неблагоприятни условия, като суша, пръстените са тесни.

После същия подход за датиране бил приложен при дъбовите пръстени, запазени в някои древни артефакти. Така била проследена цялостната записана в дървесните пръстени периодизация за последните 2 500 години. Като имали данните за целия този период, те ги съпоставили с историческите събития и установили, че тази хронология има връзка със степента на просперитета в някои древни общества, като, например, Римската империя.

"Топлите и влажни летни периоди съвпадат с епохи на просперитет на Римската империя и средновековните държави. Променливият климат между 250 и 600 година от н. е. съвпада с упадъка на Западната Римска империя и мащабни миграционни движения сред народите - констатира екипът - определено сушавият 3-и век е период на сериозна криза в Западната империя, белязан от варварски инвазии, политически брожения и икономически размествания в няколко галски провинции".

Д-р Бунтген обясни, че експертите са знаели за огромния масив от данни, съхраняван в дърветата, и сега са ги обединили и анализирали с нов подход, разрешаващ да се уловят климатичните знаци. "Ако има достатъчно дървен материал, датирането е надеждно. Просто трябва много дърво, много пръстени" - заключи ученият.