-Г-жо Арекелян, колко са издадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства /СРС/ през 2010 година и има ли увеличение спрямо предходни години?

- Езикът на статистиката е красноречив. Исканите от ВОС разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства бележат възход като цифри. Ако през 2007 броят им е бил 426, през 2008 година – 446, през 2009г. – 501, то през 2010 те са вече 645 броя. Само за миналата година те са със 150 повече в сравнение с предходната. За да сме коректни обаче, е важно да уточним, че тази цифри се нуждаят от анализ.

В никакъв случай не трябва да се слага равенство между броя на исканите и дадени разрешения за СРС и броя на хората, които са обект на специални разузнавателни средства.

За един човек се искат и респективно се разрешават много повече от едно СРС, като са изброени различни мероприятия – например подслушване, проследяване, проникване и други. На практика за миналата година исканите 645 специални разузнавателни средства са за около 160 лица.

И друг път съм имала повод да споделя констатацията, че криминогенната обстановка във Варна е много сложна. По правило СРС се дават за организирана престъпна група, която по дефиниция включва три или повече лица. Така на практика тези 160 лица, които са били обект на СРС представляват някъде около 45 групи. За Варна, който е граничен град и граница на Европейския съюз, а броят на постоянно живеещите е над 650 000 души, цифрата от 45 групи, които подлежат на контрол, е в рамките на нормалното.

Позитивен е и фактът, че през последната година повече от 50% от исканията за СРС са от прокуратурата, което означава едно много напреднало в процесуално отношение предварително производство.

- Какъв е механизмът, по който се дават разрешения за ползването на СРС?

- Технологията на разрешаването на специални разузнавателни средства е изключително стриктна, точно регламентирана и разписана в Закона за специалните разузнавателни средства. В закона изчерпателно е изброен кръгът от страни, които могат да искат разрешаването на СРС – прокуратура, ДАНС, полиция и др. Регламентирано е и в каква категория от случаите се иска използването на специални разузнавателни средства. Целият технологичен режим преминава през повече от 5-6 висши длъжностни лица, преди да стигне до председателя на съответния Окръжен съд. Законът поставя едно много стриктно условие – и то е, че специалното разузнавателно средство може да бъде разрешено само тогава, когато на председателя на окръжния съд бъдат представени достатъчно убедителни данни, които дават възможност да се предположи, като това предположение няма житейски, а чисто юридически аспект, че предстои подготовката, извършването или вече е извършено тежко престъпление. А тежко престъпление по смисъла на НПК е онова, за което се предвиждат поне 5 години лишаване от свобода. Така че в никакъв случай не може да се приеме, че СРС се разрешават на коляно, на крак, или под друга форма, която да издава една неоправдана или пък нецензурирана намеса в личната сфера на когото и да е. На председателя на съда се представя една мотивирана подробна справка или се носи самото дело, за да може той да се запознае откъде идва тази налична законова презумпция за сериозно предположение за извършвано престъпление.

Технологията изисква искането да се изведе от съответната секция, със секретен номер и да се заведе в Окръжен съд от служител по сигурността. Що се отнася до ефективността на приложението им трябва да кажа, че СРС се връща в съда само ако е приложимо като веществено доказателствено средство в резултат на експлоатацията му. Това обикновено е във вид на аудиозаписи, видео материали, белязани банкноти и др.

Прави впечатление, че през последната година расте броят на хората, които с доброволна декларация са искали да бъдат контролирани. Причината е, че срещу тях са отправени заплахи. Такива случай са около 10, което струва ми се е много за Варна.

- Има ли отказ от издаване на разрешение за СРС?

- Да, те са чисто процесуално обосновани. Съответният председател на Окръжен съд е приел, че не са налице обстоятелства по Закона за СРС.

- По какъв начин се съхранява информацията от СРС и кой има достъп до нея?

- Данните се съхраняват по реда на Закона за защита на. класифицираната информация Достъп до данните, събрани със специални разузнавателни средства имат съдията по съответното дело, адвокатите и съответния секретар и деловодител, които имат допуск. В Окръжен съд – Варна има 15 такива служители. Всеки един от тях е преминал през процедурата на проучване и даване на разрешение за работа с класифицираната информация. Съгласно изискванията на Закона в Съдебната палата са оборудвани специални места, в които се съхраняват такива обекти и информация. Гарантирана е сигурността, а достъпът до тях е ограничен.

- Кой може да изнася информация в публичното пространство, събрана от СРС?

- Съществува забрана в закона да се използват събраните със специални разузнавателни средства данни, извън наказателното производство по повод на което те са събрани. В закона се криминализира изнасянето на данни, освен ако тази класифицираност на информацията, не е снета по надлежния ред. В Раздел VI на НК, чл.145 А е квалифицирано съвсем точно вида на деянието, свързано с изнасяне на информация, събрана чрез СРС, извън нейното предназначение, както и наказанието, което законът предвижда за издаването на тази информация.

- Имате ли данни за нерегламентирано подслушване, има ли такива дела?

- Не. При мен, като административен ръководител на ВОС не постъпва информация за нерегламентирано подслушване. Не зная и за дела, заведени по този повод. Следя обаче коментарите в публичното пространство във връзка с подслушваните разговори на публични лица. Разбирам, че всички се вълнуват от това дали е имало приложени СРС спрямо „слушаните” лица или не? И аз като всеки български гражданин очаквам да получа информация от компетентните власти, които обещаха да отговорят на тези въпроси. И нещо друго. Не съм изкушена много от интернет, но самата аз съм срещала редица обяви на фирми, които предлагат техника, която е предназначена за контрол на телефонните разговори и свободно движение в града и страната. Тяхната цена не е толкова висока и някой може да се изкуши да я използва. Именно това трябва да бъде тежко санкционирано.

Прилагането на Закона за СРС представлява регламентирана и законова намеса на държавата с всичките отговорности – зад всяко искане и разрешение стоят конкретни хора с конкретните си имена, с конкретните си подписи, оторизация и отговорност. Неофициално събраната информация, няма как да влезе в наказателно производство, но може да послужи за всичко останало.

- Възможно ли е съдия на Окръжен съд в страната да даде разрешение за използване на СРС за висши чиновници?

- Зависи кого квалифицираме като висш чиновник. Софийски градски съд има специална компетентност. На него като на първа инстанция са му присъдени една много специална категория дела, свързани с престъпни дейния на народни представители, магистрати, министри и така нататък. Тази специална компетентност на Софийски градски съд определя и компетентност на неговия председател, респективно на упълномощен от него друг магистрат, да дава разрешения по исканията за СРС относно тази категория хора. Невъзможно е такова разрешение да бъде дадено от председател на друг Окръжен съд. За всички останали е предвиден реда, посочен от Закона на СРС.

- Напоследък все повече се говори за защита на личните данни. Евродепутатът Антония Първанова е внесла парламентарен въпрос по повод публичното оповестяване на лични данни в българския Търговски регистър.

- В закона за Търговския регистър се готвят промени, голяма част инициирани от нас, практикуващите юристи. Не може абсолютно всички необезпокоявани и без да оставят никакви следи, да четат както личните данни, така и баланси и отчети на дружествата. Има представители на бизнеса, които предпочитат да плащат глоба, вместо да оповестяват данните за печалбата си. Иначе стават мишена на хора, които търсят информация за имущественото им състояние. Смятам, че за определена категория данни, трябва да е ясно кой и защо иска достъп до тях.

- Кое най-много ви провокира през изтеклата година?

- Две неща ще запомня от изминалия период, които ме натъжават и трябва да предизвикат обществен дебат. Първото е миналата срамежливо класация за това кой народ смята себе си за нещастен и изключително потресаващото усещане на българския народ, че той е най-нещастен в Европа. Не просто несигурен или притеснен, а нещастен. Много ми се иска това да се промени през 2011 година.

Новината, която най-много ме потресе е, внесеният обвинителен акт срещу сочения като убиец на социално-зависимата и психично болна Кинче от дома в Берковица. В него се посочва сатанинският начин, по който е убита тази жена, която е едва на 17-години. Чудовищни са параметрите на жестокостта, с която е извършено престъплението – била е бита, вързвана с колан, давена, все неща, които нито един нормален разум не приема.

Но един въпрос не ми дава спокойствие - наистина ли няма текст в Наказателния кодекс, според който да бъдат подведени под отговорност всички онези, които са били свидетели на методичното, чудовищно убийство на това младо момиче. Не мога да приема това за нормално.

Според мен подобни неща трябва да предизвикат дебати в обществото. Пет пари не струва тезата за гражданско общество или за европейския ни път, ако пред очите ни убиват едно момиче избягало от мизерията, потърсило закрила в социален дом и умряло по този начин. Безразличието убива. Това категорично трябва да предизвика обществен дебат дали една определена категория процеси не трябва бъдат наблюдавани от много широк кръг хора в името на превенцията. Дали не трябва да се покаже една по-голяма категоричност на държавата. Наказателното право е призвано не само да наказва, но и да създава стереотипи на поведение, да коригира патологията в обществото.