Публикуваме интервю с общинския съветник от Варна Ивайло Бояджиев, което той предостави по своя инициатива и в този вид на vnews.bg, за нередностите в социалната политика в морската столица.

- Г-н Бояджиев, как беше обсъдена прословутата социална програма, в Комисията по социални дейности и жилищна политика?“

- Социалната програма на Община Варна за 2011 НЕ се е обсъждала публично, включително и от неправителствените организации /НПО-та/ заети в сектора.

Нито обществеността, нито колегите ми общински съветници бяха информирани от администрацията за разходваните средства по различни мероприятия в социалната програма за 2010, което е задължително при обсъждане на бюджет, още повече, че в момента сме в криза, която изостря социалната проблематика във всичките й аспекти.

Изключително нелогично и в противоречие на добрия политически тон е начинът, по който администрацията в симбиоза със сегашното политическото мнозинство и под диктата на участвалия и в предишното мнозинство председател на ДПС – Варна д-р Янко Станев „прекараха“ социалната програма за 2011 г.

Конкретно: Самата програма със стандартите за конкретните услуги беше предоставена от администрацията в последния момент на заседание на самата комисия, без отчетното изпълнение на програмата за миналата година. Като човек, който участва вече 7-ма година в обсъждането на програмата, твърдя, че с „копи“ и „пейст“ в продължение на посочения срок съществуват услуги, изпълнявани от едни и същи НПО, на които Общината е предоставила своите недвижими имоти и осигурила финансиране, част, от което вече и държавна делегирана дейност. Игнорирам скандала, че първоначално комисията взе решение, така представените материали да се разгледат и да се вземе решение за одобрение на последващо заседание на Социалната комисия. За това гласува и самият председател на комисията Павел Христов. Но след като фелдфебелски му се скараха, той, като „млада ученичка“ подложи на прегласуване и заедно с останалите шест членове на комисията промениха решението на комисията, без да се влиза в конкретиката, както за изпълнението на бюджета за 2010 година, така и в малкото нови неща, заложени от администрацията.

- Какви са основните финансови и социални нередности?

- Основен проблем е, че големият финансов обществен ресурс в социалната сфера /от около 7 милиона лева/ почти безконтролно се разходва от страна на администрацията на Община Варна , без да има анализ на конкретните социални нужди към момента за гражданите на Варна. Тоест, ние не сме си свършили работата в най-невралгичната дейност.

Конкретно по програмата това което исках да подложа на обсъждане: За Държавно делегираните дейности, Сдружение „Гаврош“, ползва голяма общинска база – детската градина на ул “ Войнишка “ до пазар “ Чаталджа“, при налична крещяща нужда от такива заведения. Сдружението спокойно би могло да се помещава в Дом „Княгиня Надежда“, чиито помещения също са предоставени от Община Варна. Така те ще разполагат със сграда,а без дори да се сменя предназначението в детската градина веднага ще могат да се разположат детски групи.

-Националният център за Социална рехабилитация – София, който битува в социалната програма на Община Варна вече 7-ма година, усвоява между 350 и 400 хил лв годишно, като отново ползва общински сгради! Аз лично прекарах два дни на адрес на ул. „Г. С. Раковски“ № 62, където би трябвало да се помещава въпросният център с капацитет 100 места. Цифром и словом видях от това място да влизат и излизат 18 души за цели 2 дни. Би трябвало да се запитаме – Какво правят?

Стари и толерирани НПО-та – Агенцията за социално развитие „Вижън“, Фондация „Владиславово” и СНЦ „Шанс за хора с увреждания”, като твърдя, че те като НПО-та са големи ползватели на социалната програма във финансов аспект би трябвало да дадат пример и ограничат разходвания от тях паричен ресурс търсейки и друг начин на финансиране от общинското и държавното. Нали разбирате че една и съща социална услуга, ползвана от едни и същи хора посписъчно в продължение на 5,6,7 години, се изчерпва като реален социален ефект.

- А какво предлагате?

- Не би ли могло, примерно, Фондация „Да съхраним жената“, чиято дейност включва плетене на две куки от възрастни жени под контрола на партийна функционерка, да пренасочи 100-те хил лв, които всяка година “ усвоява“ – за други по-полезни неща. „Бетонирани“ в социалната програма, тези НПО-та са почти безполезни за крайните нужди на социално-слабите варненци. Именно такива размествания и пренасочвания към социалните потребители не бяха допуснати за обсъждане, като тази симбиоза между властимащи , вечно властимащи общински съветници и администрация е причината. Именно те са узурпирали социалните дейности в общината. И пак претендират за монопол. Предишното мнозинство поне беше диалогично в лицето на набедения за „медуза“ Борислав Гуцанов. По мое предложение и негова подкрепа успяхме да спестим близо 300 хил лв от общинския бюджет, прехвърляйки от едно от толерираните НПО-та „Вяра, Надежда и Любов” социалната кухня към Общински предприятие – Домашен социален патронаж. По плановете на администрацията за миналия бюджет, НПО-то щеше да храни 550 варненци за 575 хил лв, а общинското предприятие извърши тази дейност за три пъти по-малко пари. С това илюстрирам, че, когато има обсъждане и решение за разход на пари в социалната сфера, бихме могли да бъдем по-рационални и работещи за варненци.

Смятате ли, например, че поставяйки в два подлеза платформи за инвалиди, това струва 300 хил лв?! Да ама не. Обществената поръчка провеждана в община Варна е такава и тези пари са заложени като капиталови разходи в предстоящия за гласуване бюджет.

Тоест, дори и аз, като общински съветник, при тази ситуация на самозабравили се всезнаещи и всеможещи феодали, съм ограничен.

Средствата за социални дейности, ТВЪРДЯ: НЕ са малко, но НЕ се разходват рационално в интерес на варненци. Не считам, че всичко в социалната програма е неработещо. Напротив така бих обидил или омаловажил труда на плеядата социални работници, които свръхусилие и въпреки ниското заплащане в сектора ежедневно обгрижват нуждаещи се от помощ наши съграждани. Именно допитвайки се и до тях бихме могли да заложим повече реално работещи мероприятия в „Уникалната“ според администрацията Социална програма на община Варна. Наше задължение е да отидем на терен при институциите, НПО-тата и най-вече при хората, които се водят по документи,че ползват социалните услуги осигурени им от общината. И то не за да милиционерстваме а да ги чуем и коригираме усилията на всички ангажирани в сложната верига на реално работеща социална програма.