Коледната елха се възприема от българите след Освобождението. Това обясни за Информационна агенция КРОСС Надежда Тенева от Националния етнографски музей. В края на 19 век в България се заселват много руснаци и чехи, които по време на празниците канели български семейства. Подобни гостувания се практикували само от по-заможните семейства. Така българите научават за коледното дърво, неговата символика и значение. „След първата световна война коледната елха се разпространява повече, но не е свързана с училищните празници или с обществените празници. Всъщност в буржоазните семейства се кичат елхи и се прави коледна трапеза", обясни Тенева. По думите й обаче символиката на коледното дърво не е възприето по селата. „ Даже и до ден днешен много рядко се украсяват елхи в селата, т.е. това е градски обичай", допълни тя. Тенева обясни, че по селата се спазват други обичаи като приготвянето на трапезата за бъдни вечер, която е съвсем различна като символика от тази на елхата.

Значението и ритуала по украсяването на коледното дърво е пренесено в Европа от немски емигранти в Америка. Първото описание на коледната елха е написано през 18 век от Гьоте в "Преданията на младия вещер". Тя символизира вечно зеленото растение, което се възражда, т.е. кръговрата на живота, в който винаги доброто побеждава. Свещичките, които слагаме на елхата са символ на вечния огън. Според вярването на един от бенедиктинските монаси с трите си върха коледната елха символизира Светата троица - Бог Син, Бог Отец и Бог Дух.