- Г-н Дянков, къде ще почивате по празниците?

- За Коледа ще сме при родителите на съпругата ми в Чикаго със семейството на сестра й. В САЩ Коледа е големият семеен празник, Нова година почти не се празнува. Аз ще съм там за три дни, семейството ми за малко по-дълго. А за Нова година вероятно ще сме тук, в България, в Банско предполагам.

- Нещо българско за Коледа ще пренесете ли в Щатите?

- Българско вино. Аз отговарям за виното. Вече съм си харесал кое вино да занеса и съм организирал транспорта.

- Разкажете как минава един ваш ден от празниците? Ходите ли на църква?

- Не съм религиозен, но ходя много по църкви, защото те са много важна част от историята ни. Като финансов министър се опитвам да намеря пари за възстановяването на църквите. Но самият аз не съм религиозен, нито семейството ми, така че повече стоим вкъщи. Децата тичат насам-натам, идват гости. Повече сме в кухнята, защото само по празниците намираме време за готвене. Понеже голяма част от нашите приятели са по света, през голяма част от свободното си време съм на скайпа и си говоря с приятели в Щатите, Англия, Германия и т.н. Семейството на съпругата ми е в Чикаго, така че често се чуваме с тях. Сестра й живее в Сиатъл, има три деца. Всъщност миналите празници прекарахме много време с премиера Бойко Борисов. Имаше доста работа. Така че и на Коледа, и на Нова година бях най-много с премиера. Тази година мисля, че доста работа свършихме и се надявам да имам по-малко време с Бойко и повече със семейството, но да видим.

- За предстоящите празници много българи се стягат за път. Вие къде предпочитате да пътувате, кои са любимите ви места в България?

- Обичам да ходя навсякъде из България, почти всеки уикенд обикалям по работа из различни краища. Най-много ми харесва Троянският Балкан, самият Троян, Априлци, Тетевен. Корените ми са от Троянско и когато ми остане време, обичам да ходя там, просто за разходки. Харесва ми доста и около Карлово, Сопот, Копривщица. Напоследък оттам минавам по работа, но се и застоявам през почивните дни. Макар че тази година нямах много почивни дни. Наскоро ги броих и се оказа, че сме имали със семейството ми само две недели заедно. Едната бяхме в Хисаря, другият ни уикенд беше в Старосел. Това лято навръх Кози грамади край Старосел нагоре в планината откриха нова гробница, изсечена в скалите. Има и голям тракийски летен дворец. Заведох децата да го видят. Но за да го достигнем, все още е голямо катерене, защото няма добър път. Следващата година ще почнем да строим по-добър път дотам.

- Когато пътувате в България, какво търсите - СПА хотели или исторически и природни забележителности?

- Не съм почитател на СПА. Когато си почивам, предпочитам навън да тичам или просто на разходка. Децата са плувци и обичат басейни. Но на мен са ми интересни местата, където може да се ходи, да се катериш по баирите. С други думи, обичам активния туризъм. Планините ми харесват повече от морето, дори и през лятото.

- Карате ли ски?

- Карам ски сравнително добре. Но съпругата ми е много по-добра скиорка от мен, била е и юношески шампион на щата Илинойс. Големият ми син Андрей не кара ски, а сноуборд още от 4-годишен. Сега, на 9 години, е доста добър. Дори миналата зима бяха на Пампорово, на Банско и се спуска дори по най-тежките писти. Малкият ми син Марко заради злополуката миналата година не можа да се пуска по пистите. Но и той кара ски и тази година ще се спуска.

- България има много древна и славна история. Какво ще направите за популяризирането й сред българските и чуждите туристи?

- Може да се направи много, като историята се свържe с туристическия бизнес. Макар че много е говорено, това досега не е станало изцяло. Имаме много хубави стари църкви, някои от тях са уникални, има чудесни условия и за поклоннически туризъм. И, разбира се, тук влизат храната и виното. Затова напоследък имаме няколко инициативи за свързване и на винарската промишленост в един културно- исторически пакет. Първото, което вече правим и през това лято доста работихме, е да определим исторически паметници, с които да започнем. Проверяваме къде може да се дадат малко повече пари за възстановяване, консервиране на археологическото наследство. Добрият пример е Преслав. Бях там преди около месец по работа. В Преслав от много време се е работило, но тази година, макар и трудна, дадохме допълнителни около 700 000 лв. Там има един голям терен, все още неразработен, за който се предполага, че е бил важна част от старата столица - нещо като дипломатически квартал, където са настанявали идващите чужди представители и дипломати. Това лято почнаха да го разработват и намериха основите на голяма сграда, за която се предполага, че е била точно за посрещане на чужди пълномощници. Работи се по този терен, за да се изчисти напълно, да се консервира, така че целият обект да изглежда по различен начин. Шуменската крепост е също такъв обект, където спомогнахме да се намерят 100 000 евро по Норвежката програма. Това позволи голямата стена, която гледа към града, да се дострои напълно и да се консервира. А кулата, която съществува, да се укрепи от двете страни, за да покажем на посетителите повече от крепостта. Но за да се стигне до историческите забележителности, е важна инфраструктурата. Плиска и Преслав са много близо до морето. Трябва да се създадат условия, да се работи с туристическия бранш - така че туристите от морето за ден-два да се разходят навътре в страната и да видят тези обекти. Имаме много тракийски паметници, но средновековната ни история сякаш е оставала досега на по-заден план, а там наистина има какво да покажем.

- Имахте идея да бъдем екодържавата в ЕС, която да произвежда и предлага екологично чиста храна. Още ли стои на дневен ред тази идея?

- Още е на дневен ред, дори преди дни имахме среща с асоциацията на българските винари, за да говорим по темата как да се рекламират по-добре вината, които се произвеждат в България. И то не само от големите и вече известни изби, но и бутиковите изби, които в България са около 300. Как те могат, от една страна, да се пакетират с туристическия бизнес в самата България още от лятото. А от друга страна - да се мисли какви промоции могат да се направят на вината навън. От тази гледна точка дори и министрите имат много какво да направят. Ние често пътуваме в чужбина и можем да използваме това, за да показваме какво вино има в България. Например в края на януари се подготвя посещение на премиера Бойко Борисов в Япония. При това посещение имаме възможност да представим в Япония някои от най-добрите си вина. Това трябва да се прави, защото навън са големите пазари. Трябва да се търсят нови пазари в Азия, в Латинска Америка, наред с традиционните ни пазари като Русия и Украйна.

- Само държавата ли трябва да се грижи за историческото ни наследство? Каква е ролята на бизнеса?

- Всички трябва да се грижат за историческото наследство, но държавата трябва да даде пример. Защото ако държавата не се грижи за историческото наследство, всички други си задават въпроса - защо пък аз трябва да го правя? Има добри проекти с участието на частна инициатива. Например възстановяването на старата стена в Созопол е станало с публично-частно партньорство. Там вече е постигнат успех през последните 2-3 години. Проектът вече може да се дофинансира, по което финансовото министерство активно работи, така че стената на Созопол да бъде във вида отпреди много векове. Държавата трябва да даде пример. В предишното правителство доста се е писало, има направени няколко доклада от международни консултанти. Но там просто са казали нещата, които ние всички знаем - това са обектите, ще е хубаво да се рекламират в Европа. Въпросът е как да се направи.

По отношения на историята - на нас ни липсва точно PR продуктът, който да е посвоему уникален и да се продава добре навън.

- Как се продава една легенда?

- Като се развива с времето и се работи целенасочено. Затова е много важно да се свърже културно-историческото ни наследство, старите църкви, археологията - с виното, с храната. Така да се направи един цялостен продукт. Както си купуваме телевизори, защото искаме да сме информирани, така и туризмът е един вид продукт - искаш да си отдъхнеш, но искаш да научиш нещо ново, да имаш нови преживявания, които са различни от това, което всеки ден гледаш. Просто трябва да създадем този продукт, който е уникален за България. Когато продаваме навън вино, ние да не продаваме самата напитка, а част от нещо наше си, особен дух, свързан с историята ни.

- Как виждате в това отношение популяризирането на мощите на Йоан Предтеча, за което "Стандарт" много помогна?

- Това е много добър пример за публично-частно партньорство. Защото тази кампания изнесе на национално и на европейско ниво това ново откритие. Идването на мощите в София съвпадна с идването на премиера на Русия Владимир Путин, а оттам пък имаше голям отзвук в Русия. Това е от голямо значение и за туризма на България, и за това как останалата част на света ни гледа. В момента от "Нешънъл джиографик" работят по голям материал за мощите, който искат да публикуват в един от броевете си. Това много ще помогне.

- Историята се превръща във ваше хоби. Събирате ли някакви предмети, свързани с историята?

- От доста време събирам старопечатни български книги. В книгопечатането има три периода в България - първо печатане, което е преди 1806 г., второ печатане от 1806 г. до Освобождението през 1878 г. и след Освобождението. Първопечатните книги са много редки. Според експертите, които се занимават с това, има 190 заглавия на български, главно религиозни книги, които са издадени преди 1806 г. През 1806 г. печатат "Кириакодромион" на Софроний Врачански - първата голяма българска книга, която е, така да се каже, светска литература. Тази книга отделя и първия от втория период. От следващия период - до Освобождението, има може би около 1900 заглавия. Аз събирам от десетина години и имам около 300 заглавия от тези книги. Като 3-4 от заглавията са написани на ръка и са уникати, има само една такава книга, поне доколкото знаем.

- Вие сте ценител на виното, какво предпочитате - бяло или червено?

- Всъщност имам и първата издадена на български книга по въпроса на винопроизводството - "Как се прави вино". Много е интересна, печатана е през 1852 г. По времето на социализма и доскоро навън бяхме известни главно с червените си вина. През последните години излязоха няколко книги от френски специалисти, които са направили карта за производство на вино в цяла Европа и те твърдят, че България има по-добри условия за бели вина - просто такъв ни е климатът, сравнително по-сух, склоновете ни са с южна насоченост и т.н. В книгите за виното отпреди 150 години се твърди същото. Аз обичам бели вина, но те са по-специфични, добро бяло вино се прави много по-трудно.

- Лансирахте идеята парите от Сребърния фонд да се инвестират в бизнес проекти. Ще разкажете ли малко повече?

- Засега сме направили само една стъпка. Но още като влязохме в управлението, забелязах, че дотогава не е имало активно управление на парите от Сребърния фонд. Те стояха на сметки в БНБ. Все едно, че всеки ден е имало възможност парите да се изтеглят и да се използват за нещо. А законът казва, че парите не могат да се използват поне до 2018 г. Направих справка за миналото и лихвата по тези пари се оказа някъде под 0,05%. Първото, което направихме в рамките на сегашния закон, е да сложим парите пак в БНБ, но на по-дългосрочни сметки. Преди две седмици сложихме половината сума на 6-месечни сметки, а другата половина - на 3-месечни. Така с един ход се вдигна доходността от 0,05% някъде до около 0,5%. Което пак е ниско, но пък доста по-високо, отколкото досега. Оттук нататък в рамките на сега действащия закон ние нямаме кой знае какви възможности. Законът забранява инвестирането на Българската фондова борса или в някакви бизнес проекти. Така че парите могат или да се пазят на депозит, както е било досега, или да се инвестират в чужди активи, на чужди борси - нещо, от което аз не съм особено възторжен. Защото по този начин ще се подпомагат чужди икономики, а не нашата. Управителният съвет на Сребърния фонд, на който аз съм председател, вече 3-4 пъти се събира в последните два месеца и работим по промяна на закона. Така че поне 50% от цялата сума, или 1,8 млрд. лв. в момента, да може да се инвестира в български ценни книжа и не само държавни, а по принцип и на фондовите борси. Това ще стане в рамките на следващите 3-4 месеца. По този начин ще можем да подкрепим и Българската фондова борса, и българските бизнеси, в които се инвестира. Все още върви анализ между експертите, но може да се инвестира, например, в индекси. Може да се инвестира в сектор строителство заради магистралите, или да се инвестира в перспективни сектори като саниране на сгради.

- Какво ще си пожелаете за Коледа, на вас и на близките си?

- Повече време със семейството и с приятелите извън работата. Тази година наистина се броят на пръсти дните, които бяха без някакви работни ангажименти. Колегите ми станаха и най-добрите ми приятели в България. Виждаме се често с Росен Плевнелиев и с неговото семейство. С Нона Караджова също често се виждам през почивните дни. Пожелавам си и повече време за пътуване. Аз всяка седмица поне един ден прекарвам по работа в пътуване из страната. Така виждам много неща от България, но без семейството си, а те виждат други неща без мен. Затова се надявам да имаме повече време да видим България заедно. 2011 г. ще бъде много по-спокойна от финансова гледна точка. Така че като финансов министър съм убеден, че ще има по-малко напрежение.

- Какви ще бъдат първите ви ангажименти през 2011 г.?

- В началото на 2010 г. излизаха доста неприятни изненади, останали отпреди. Доста трудно беше здравната реформа да влезе в добър ход. Много време се работи по пенсионната реформа. Това, че се реши какво да се прави в пенсионната система за 25 години напред, за мен е един от успехите на това правителство през 2010 г. Оттук нататък предстои доста работа по темата каква трябва да бъде България от икономическа гледна точка след 5-10 години. Това е трудно да се направи по време на криза. Затова 2011 г. ще е година, в която ще отделям много повече внимание на този въпрос - как искаме да изглежда икономиката на България след 5-10 години и съответно какви неща сега трябва да се направят извън магистралите, извън инфраструктура, извън културно-историческия туризъм, извън връзката между науката и висшето образование. Всичко това трябва да влезе в една успешна рамка. Искам България да стане по-добро място за живеене.