2010-а бе година на сериозни изпитания за туристическия бранш. Дори декември не мина без поредния протест, организиран от Националния съюз на превозвачите (НСП) във Варна, който още не е приключил. За неговото развитие и за равносметката, която транспортният бизнес прави в края на годината, разговаряме с Максим Петков, председател на НСП - Варна.

- Потвърди ли се прогнозата, че транспортният бранш вече излиза от кризата?

- Преди да отговоря на въпроса, първо искам да поздравя многобройните читатели на вестника, както и всички колеги с настъпващите коледни и новогодишни празници и да им пожелая много здраве, щастие и успех през новата 2011 г. Това никак не е излишно, особено в такива кризисни времена като днешните. Като цяло варненските транспортни фирми по-слабо почувстваха кризата в сравнение с други градове на страната и на Европа. Въпреки намаляването на обемите до фалити на големи и средни фирми не се стигна. Нещо, което предрекохме в началото на годината. С повече усилия и по-гъвкава организация всеки намери начин да се преустрои в условията на тежка криза.

- Каква е конкретната ситуация по направленията в бранша?

- Ще започна с автобусния транспорт. По отношение на градските превози е известно, че през пролетта бе сменено ръководството на общинска фирма „Градски транспорт". Знаем какво наследство ни бяха приготвили предните управляващи в продължение на дълги години, нещо, за което многократно сме предупреждавали. Мога да кажа, че новоизбраните борд и прокурист на дружеството, въпреки някои колебания в началото, напипаха вече верния пулс. И ако вървят заедно с хората си и със синдикатите, смятам, че фирмата ще подобри своето състояние. Още повече че през 2011 г. се очаква в 6 големи града, включително и Варна, общинските фирми да получат помощ във вид на нови автобуси. Що се отнася до другия голям градски превозвач - „Транстриумф холдинг", мисля, че се справя много добре и би могъл да е образец за много колеги как се оцелява по време на криза.

На този етап експресните превозвачи продължават своята дейност, въпреки намалелите наполовина обеми. Малко са варненските фирми, които работят по републиканската и областната транспортна схема. Колкото и да им е трудно, никой не е прекратил своята дейност.

За таксиметровата дейност, която е най-чувствителната по време на криза, мога да кажа, че годината мина прилично. Само една от малките фирми спря да работи, но за сметка на това се появи друга нова.

- Какво стана с масовите фалити на такситата?

- Повечето от фалитите бяха в началото на кризата. От почти 3000 таксита в момента са останали по-малко от половината. В средата на 90-те години, когато бяха затворени редица големи предприятия, много хора се насочиха към таксиметровата дейност. Стигна се до свръхпредлагане и много ниски цени, които не възпроизвеждаха капитал. Така че кризата практически се оказа оздравителна за тази дейност. На Варна като втори по големина град у нас напълно са достатъчни 1000-1200 таксита. При достигане на тази цифра броят им ще се стабилизира. В момента наблюдаваме едновременно с намалелия броя на колите и падане на цената на таксиметровите услуги. В последните седмици дори се стигна до ценова война. Сега цената на къси и средни разстояния почти се изравни с тази на автобусния транспорт. Тук не става дума за уродливото явление превоз на цената на билета, което, за съжаление, продължава. Но тук голяма вина имат и самите клиенти, които рискуват да се качват на такива незастраховани таксита.

Що се отнася до морските пътнически превози, с радост ще отбележа, че последната останала като мохикан фирма, която извършва каротажно плаване, продължава да работи във Варна. Тук държава, браншови организации, бизнес, туроператори направихме нужното варненци да не забравят що е това корабче за разходка. Този транспорт се извършва с кораб "Александър Димитров", който е държавна собственост и се дава под наем на частни фирми.

Във въздушните превози авиокомпания „България ер" се стабилизира на пазара.

- Годината беше белязана от няколко аварии на наши и чужди кораби в Черно море, как ще ги коментирате?

- Все още няма напълно адекватни мерки по отношение сигурността на море, въпреки че всички браншови организации неведнъж сме обръщали внимание на Министерството на транспорта (МТ). Не беше прочистена морската администрация от „старите" кадри. Въпреки че с министър Александър Цветков работим сравнително добре по другите направления, не мога да кажа същото и за морското. Най-радостното за бранша е, че въпреки намалелите обеми всички менингови, спедиторски и други обслужващи корабоплаването фирми останаха на пазара. Няма сериозно преразпределение на пазарните дялове и при вътрешните и международните товарни превози през 2010 г. При тях обемите паднаха наполовина, като най-сериозен бе спадът при превозите на селскостопанска продукция. Това не се оказа фатално, защото големите автомобили за насипни товари могат да возят както зърно, така и строителни материали и какво ли още не. Тук най-сериозни са проблемите, свързани с липсата на последователна държавна политика по отношение на интермодалните превози. Пристанище Варна, както и дунавските пристанища все още не са устроени така, че да поемат товарите от различните видове превозни средства, които да бъдат претоварвани и експедирани на по-далечни разстояния. Тук всеки, който се опитва да прави сравнение с пристанище Констанца, добива комплекс, че е българин. Не мога да разбера кога най-после държавното ни ръководство ще вземе сериозни и спешни мерки за този въпрос, както направи например за инфраструктурата.

- Това лято премиерът Бойко Борисов на среща с морските среди във Варна заяви, че развитието на транспортната мрежа започва от пристанищата, които трябва приоритетно да се развиват...

- Специално за пристанищата ще бъда рязък в оценката си, защото в момента тук се играе на „Тука има - тука няма". Дали ще местим порта, ама кога ще стане, дали в "Максуда" или по на запад?... По този въпрос няма никаква яснота. Кръгът от хора, които бяха посветени в него, от няколко души в началото на годината сега станаха десетина. Широката публика не е запозната, не се взема експертното мнение на широк кръг специалисти. Трябваше да има стиковки между мастър плана и новия ОГП на Варна. Министерството на транспорта последно си даде мнението не без натиска на варненските депутати от ГЕРБ. На министерско ниво още не е изяснено какво и кога ще се прави. На всичко отгоре през тази година се създаде напрежение с натиска срещу шефа на порта капитан Данаил Папазов. Докерските синдикати и морската общественост като цяло застанаха зад него и оставката му, която, слава Богу, не бе приета. Радващото е, че премиерът се ангажира с посещението си във Варна. Така че много се надяваме през 2011 г. да започне истинската работа по изготвянето на съответните проекти и търсенето на финансиране. Всички, които са инвестирали в нашия прекрасен град, като се започне от туристическата, транспортната и друга инфраструктура и експлоатация, са заинтересувани колкото се може по-бързо да наваксаме изоставането спрямо други пристанища и центрове.

- Какво става с протеста, който организира най-новото ви направление „Строителна механизация"?

- Това е десетото ни по ред направление, което бе учредено на 14 ноември. При него проблемите са най-големи, което доведе до протестите, организирани неотдавна във Варна. Колегите от бетоновозите, самосвалите и другата строителна техника 20 г. не бяха протестирали по никакъв повод, само яко работеха, и то не защото са по-малко мъжки момчета (напротив, това е арестокрацията на шофьорското племе). Просто те имаха много работа. За съжаление, агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) с работата си в стил слон в стъкларски магазин, която започна тази пролет, принуди колегите да се обърнат към нас. Така те станаха част от нашето голямо транспортно семейство от около 100 000 души. В случая за какво става дума? Държавната политика по време на криза да събираме глоби от неизрядните и да пълним хазната е правилна, но някои изведнъж решиха, че колегите от строителната механизация са големи нарушители, мафиози, от които могат да се съберат доста пари .Без да повтарям това, което бе публикувано и отразено нашироко, само ще кажа, че цитирането на европейски директиви с хоризонт на страните от ЕС през 2019 г. не ни върши никаква работа. Не приемаме принципа, че за нещо, което е работило нормално в страните на общността, трябва да има проблеми у нас. След протеста ние поставихме предварителни искания пред министър Плевнелиев, за да се срещнем с него. Първо, трябва да бъдат наказани от него виновните длъжностни лица, като за предпочитане е да бъдат освободени, защото са подвели ръководството на МРРБ. Второ, трябва да бъдат дадени указания от отмяна на наложените незаконни глоби. Другият път минава през съда и сме убедени, че ще спечелим делата, но няма смисъл да стигаме дотам. Трето, нужна е бърза промяна в Наредба №11. След това вече можем да седнем заедно с министър Плевнелиев и да разговаряме по новата специална наредба, която ще напишем заедно, а трябва да се промени и съответното законодателство. Ако министърът продължава да няма време да се срещне с нас и да праща само онези, на които и без това искаме оставката, възможно е да решим, че вече ще искаме директна среща с премиера. И може да стигнем дотам, че въпреки високия му рейтинг ( аз лично много харесвам министър Плевнелиев) да се наложи организацията ни да поиска неговата оставка. Тук искам да вмъкна учудващия за мен факт, че ръководителят на АПИ г-н Желев е юрист, а е позволил да се допускат толкова фрапиращи в законово отношение нарушения при изготвянето на скандалните административни актове. Държа няколко от актовете, заради които преля чашата на търпението и се стигна до създаването на новото направление „Строителна механизация". Още на първата страница се виждат сериозни формални нарушения, за които нашата група юристи твърди, че няма начин да не паднат в съда. Например, посочен е свидетел с домашен адрес София, бул. „Македония" № 3, а това е адресът на АПИ. Питам, съдът как ще му изпрати призовката?! Или в друг се цитира чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата, който е само едни общи разпоредби. А да не говорим, че тези актове не са съставяни съвместно с МВР.

- Какви са очакванията Ви за новата 2011 г.?

- През 2011 г. като обем ще се върнем на нивото от 2008 г., когато започна кризата. Структурата на превозите обаче едва ли ще бъде същата, тъй като тя следва развитието на икономиката. Отпушването на нещата ще доведе до освобождаването на ресурс. Сега има немалко превозни средства, които са собственост на банки, лизингови къщи. Те едва ли имат намерение да се занимават с транспортна дейност и търсят как да ги реализират дори на по-ниска цена. Когато тези превозни средства намалеят, можем да кажем, че, общо взето, е дошъл краят на кризата в областта на транспорта. Надявам се това да стане през новата 2011 г.