Навършват се 9 години от трагедията пред столичната дискотека Индиго. Оцелели от масовата паника и блъсканица деца и родители на жертвите се събират на мястото на инцидента, както всяка година, за да почетат паметта на загиналите. 21 декември 2001 година е черна дата за седем български семейства, а и за цяла България, която по зла ирония на съдбата преживява едни от най-големите си национални човешки трагедии в навечерието на коледните празници.

Масова паника и блъсканица стават причина за смъртта на седем деца, смачкани и задушени от стотици техни връстници пред входа на дискотека "Индиго" - заведение, което дори не трябва да е отворено, защото нарушава куп закони и разпоредби.

После следва наказателно дело и както често се случва през последните 21 години в България виновните получават присъди, които възмущават обществото. Нито един от четиримата обвиняеми не влиза в затвора, един е оправдан, а останалите трима се разминават с различни глоби.

9 години след трагедията е най-нормално да се запитаме защо винаги държава и общество се задействат, когато непоправимото вече се е случило, какво трябва да се промени в крайна сметка, но не само в уредбата на нещата, а и в нас самите, като характер и манталитет, за да не загиват невинни деца. А най-страшното вероятно се корени в късата памет на нацията - помни ли някой днес тези имена: Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова, Цветелина Ралчовска - жертви както на нелеп инцидент, така и на сбъркана държава?!