"Вояджър 1", най-отдалеченият от Земята космически апарат, достигна решителен етап от своето пътешествие за напускане на рамките на Слънчевата система, съобщи Би Би Си. Сега, на 17,4 милиарда километра от дома, сондата-ветеран регистрира определена промяна в течението на окръжаващите я частици. Излъчени от Слънцето, те вече не се движат в посока навън, а се насочват встрани. Това означава, че "Вояджър" е много близо до момента на решителния скок в междузвездното пространство.

Едуард Стоун, учен, работил по проекта "Вояджър", още хвали апарата затова, че продължава да изпраща забележителен научен материал 33 години след изстрелването си. "Когато той стартира, самата космическа наука беше едва на 20 години, така че нямахме база за сравнение, за да оценим дали ще изкара толкова дълго - каза той за Би Би Си - Тогава не знаехме колко трябва да пътува, за да напусне Слънчевата система, а сега може да кажем, че приблизително след 5 години ще е вън от нея".

"Вояджър 1" е изстрелян на 05.09.1977 г., а неговият "близнак" "Вояджър 1" - още на 20.08.1977 г. Първоначалната цел на двата експлоръра е била да изследват външните планети - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Изпълнението й бе завършено през 1989 година, след което апаратите бяха пренасочени за излизане от Слънчевата система с приблизителен курс към центъра на нашата галактика.

Поддържани от ядрените си енергийни модули, научните прибори на апарата продължават да функционират добре и да изпращат данни, въпреки че поради огромното разстояние до Земята радиосигналът от "Вояджър 1" пътува 16 чеса. Новото наблюдение бе направено от  "Low-Energy Charged Particle Instrument", който отчита движението на слънчевия вятър.

Този поток от заредени частици формира около Слънчевата система нещо като мехур, наречен хелиосфера. Вятърът се движи с голяма скорост, докато не срещне през фаза, наречена "терминален шок". След този момент вятърът, достигнал определена зона, забавя скорост и се нагрява. "Вояджър" определи, че скоростта на слънчевия вятър в неговото местонахождение вече е нулева.

"Стигнахме до етапа, в който слънчевият вятър вече не се движи към края на хелиосферата, а завива все повече встрани и ще се обърне, като е възможно частиците дори да достигнат до "опашката" в задната й част, тъй като тя има кометовидна продълговата форма" - поясни д-л Стоун.

Феноменът се дължи на ефекта от срещата на слънчевия вятър с материя от звездите. Линията, където това се осъществява, наречена "хелиопауза", се приема от учените за "официална" граница на Слънчевата система. Когато "Вояджър 1" я премине, ще се намира в междузвездното пространство. Сега изследователският апарат се е устремил към хелиопаузата със скорост 17 км/сек. и, както каза д-р Стоун, ще я премине след около 5 години.

Макар и изстрелян първи, "Вояджър 2" се движи по "по-бавно трасе" и в момента се намира на около 14 милиарда километра от Земята.