Подобряване на конкурентоспособността и разширяване на пазарните възможности са основните предимства за туристическия бизнес от въвеждането на доброволни системи за сертифициране на качеството и устойчивото развитие. Прилагането им на национално ниво ще позиционира България като туристическа дестинация от по-висок клас, качество и добавена стойност на продукта, който предлагаме на световния пазар. Това заяви Христомир Христов, началник на отдел „Развитие на туристическия продукт” в МИЕТ при представянето днес на проекта: „Стимулиране на качеството и устойчиво развитие на туристическите предприятия”. В рамките на проекта предстои да бъде избрана организация, която ще проучи нагласите на бизнеса за въвеждане на доброволни национални системи за сертифициране на качеството и устойчивото развитие и да разработи предложения за системите.

Проектът е финансиран със средства от ОП „Регионално развитие” на стойност 494 хил. лева и трябва да бъде завършен за 2 години. За разлика от категоризирането, системите за сертифициране на качеството и устойчивото развитие на туризма са доброволни, подчерта Христов, който е и ръководител на проекта. Според него такива системи се прилагат на национално равнище във водещи туристически дестинации, често се интегрират със стандартите за категоризиране и ISO.

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма няма за цел да администрира процеса, а да избере с публичен конкурс организацията, която ще проучи готовността и нагласите на бизнеса за въвеждане на подобни национални системи и изработи критериите за тяхното прилагане, стана ясно при представянето на проекта. По думите на Христов в страните от ЕС има широко разнообразие от знаци за качество и сертификати, но тенденцията е постепенно те да се унифицират. За България това е особено важно, защото, ако в момента съотношението „цена-качество” ни прави конкурентоспособни, то рано или късно трябва да се отървем от имиджа на евтина туристическа дестинация, обясни експертът.

Общо категоризираните обекти у нас са 25 951, като съществуват и няколко доброволни системи за сертифициране на качеството на национално и регионално ниво. Такива са независимата марка за качество в туризма на Асоциация „Автентична България”, която се присъжда на малки хотели и къщи за гости на базата на 7 основни критерия за оригинален продукт, и „Зелена къща” – имиджова марка за качествен туристически продукт на Българската асоциация за алтернативен туризъм, съобразена с критериите на европейските асоциации за селски туризъм ЕСЕАТ и Eurogites. На регионално ниво знаци за качество се присъждат от РТА „Стара планина” и Природен парк „Странджа”.

В България са познати и 2 международни системи за сертифициране на устойчивото развитие на туризма – еко-етикетът „Син флаг” и PAN Parks, които работят с местните общности за опазване на плажовете и дивата природа. За сравнение, носителите на отличието „Син флаг” у нас са 10 плажове и 1 яхтено пристанище, докато в основните ни конкуренти сред морските почивки – Гърция, Испания и Турция, те са по над 300.

Прилагането на подобни системи ще повиши качеството на предлагания продукт и имиджа на страната ни като туристическа дестинация, каза Христомир Христов. Тези системи могат да се използват от всички производители и доставчици на услуги в местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечение, музеи, паметници на културата, защитени територии и др.

Ако категоризацията на обектите набляга на задължителни изисквания към материално-техническата база и предоставяните услуги, то доброволните системи за сертифициране имат подчертано отношение към критериите за обслужване, управление, устойчивост и степен на удовлетвореност на потребителите, подчерта експертът. Поставянето на национален знак, символ или еко-маркировка, е гаранция за качеството на продукта, възможност за информиран избор, повишено доверие и лоялност, добави Христов.