Визитка

Роден е в Ямбол на 10 октомври 1965 г. Завършил е висше образование – „Защита на националната сигурност на България” и “Право” в Академията на МВР - София. От 1991 г. е в органите на съдебната власт. Депутат от ГЕРБ от 31-ви МИР-Ямбол. На 14 юли 2010 г. става заместник-председател на 41-вото народно събрание

- Господин Анастасов, предстои разглеждането и приемането на закона за специализирания наказателен съд. Вие сте човекът, който общува с експертите от Венецианската комисия. Защо отпадна така наречената субектна подсъдност, т.е. имунитетните лица?

- Още, когато коментирахме първия законопроект, който изпратихме на Венецианската комисия, на НПК, обяснихме, че проектът е отворен, че очакваме всякакви предложения и идеи. По това време бяхме обвинени, че едва ли не създаваме политически съд, който да се саморазправя с политическите опоненти на управлението. Това изобщо не е така, но решихме в крайна сметка да избегнем ситуацията, в която ще се обясняваме за всеки министър, който евентуално е извършил престъпление. Така или иначе по сега действащия НПК делата срещу министрите и лицата с имунитет ще продължат да се гледат в Софийския градски съд. Въпросът е какъв се явява Софийският градски съд, той ли е извънреден съд, след като само той гледа делата срещу тези лица.

- Основните обвинения бяха, че така наречената извънредност на съда се създава не само с разглеждането на обвинения срещу фигури с имунитет, а и със съкратените срокове и анонимните свидетели?

- Нека уточним нещо – многократно колегите от опозицията използваха този термин – извънреден съд. Сравниха го едва ли не и с Народния съд. За да има извънредност, трябва да се дава преимущественост на целесъобразността пред законосъобразността. Съгласно разписаните правила в законопроекта има няколко разлики по отношение процедурата на разпита на таен свидетел, за възможността апелативният прокурор на специализираната прокуратура да иска отваряне на банкови тайни по Закона за кредитните институции и другото, което се сещам, е, че изключвахме гражданския ищец и частния обвинител от процеса. Ако се замислите, това са единствено и само едни дисциплиниращи норми по отношение съкращаването на производството. Т.е. целяхме наистина да има съкращаване на производството. Затова и сега, когато направихме предложенията за промяна на основния проект, тези неща отпаднаха. Така или иначе останаха да действат само правилата по НПК. Другите два срока, които са вписани и са съкратени са за прокурора, когато получи делото от разследващите. В 15-дневен срок той трябва да извърши всички действия, които са му вменени от НПК – нищо друго няма. Същото беше разписано и за съда – че в 15-дневен срок може да произнесе присъдата си. Идеята по тези линии е, че делата са доста обемни като материал. Знаете, че в момента има дела от порядъка на десетки томове, които се разглеждат в Софийския градски съд. И всъщност се дава възможност на съда в един по-нормален срок да изпише самата присъда. Срокът е 15-дневен, за да може да представи и мотивите. Сега, който и съдия да е, знае, че когато един магистрат активно участва в съдебния процес, той винаги познава материалите по делото. В този срок, когато ти е прясно в паметта това което се е случило, лесно можеш да коментираш фактите, доказателствата, разпитите на свидетелите и така нататък. И това го махнахме. Ето сега веднага се сещам за пример, който мога да ви дам – последната присъда в Кюстендил, така наречените Братя Галеви. Съдът прочете присъдата след пет дни. Това да е някакъв проблем?

- Махайки повече текстове от проектозакона, този нов съд какво точно ще гледа? Остават май само организираните престъпни групи?

- Да. Всички квалифицирани състави в НК, където деянията са извършени в изпълнение или по поръчение на организирана престъпна група. Те са около 16 текста. Самият брой на тези дела годишно в страната не е толкова голям. Идеята на този съд е да гледа само тези дела, за да има по-бърз резултат по тях. Не говорим за бързина, която да бъде за сметка на справедливостта. Говорим за това, че основно в голямата си част критиките са към досъдебното производство, а именно, че не изготвя качествени доказателства. И когато дадеш възможност на една прокуратура, на един разследващ орган да специализира точно в тази посока, там ще бъде по-добро качеството на работа. В крайна сметка именно прокурорът е човекът, който преценява дали да се повдигне обвинение, или делото да се прекрати.

- Това означава ли, че може да се обмисли вариантът и за други специализирани отделения?

- Още в мотивите към стратегията за съдебна реформа е посочено, че така или иначе ще се върви към една специализация. Коментира се създаването на трудови съдилища, евентуално създаването на съдилища за непълнолетни. Ако се създаде един съд за непълнолетни това не е ли също субектна подсъдност? Сега, какъв ще е обемът дела, които ще гледа този съд, вече е преценка на законодателя, защото създаването на какъвто и да е било орган - дали правоохранителен или правораздаващ, неговата компетентност е политическо решение, а не на гилдията.

- Имаше доста критики в правната комисия от адвокати и съдии, че с проекта на Министерството на правосъдието на Закона за съдебната власт се отнемат правомощията на Висшия съдебен съвет?

- Миналата седмица изтече срокът за предложения по ЗСВ. Ние също внесохме свои предложения, в момента ги обсъждаме. В общи линии се опитваме да се съобразим с коментарите на колегите от страната. Изразявам личното си мнение, че в края на краищата ЗСВ урежда работата на съдебната система. Т.е. за мен най-важни са становищата на тези, които ще прилагат този закон – съдии, прокурори, следователи.

- Какви са вашите предложения?

- Доста коментирано е предложението на Министерството на правосъдието държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията да минат на подчинение на ВСС. Аз считам, че това не е удачно. Досега държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията бяха контролирани от Инспектората към МП. Инспекторатът към ВСС по конституция може да проверява само магистрати. По мое мнение частните съдебни изпълнители и държавните трябва да подлежат на контрол на един и същи орган. Възможността за самопредлагане на съдиите също е тема, която според мен трябва да се обмисли, обсъди и прецизира още.

- Вие като бивш съдия как приемате критиките към съдебната система?

- Предполагам, че има някой, който може да каже, че няма такова нещо. Ако има обаче факти и доказателства, те трябва да бъдат разследвани по съответния ред. Все пак в системата на правораздаването работят, може би, около 5000 души. Заради отделни хора не може да се дава квалификация за цялата система. Познавам доста хора от системата. В нея има много професионалисти и кадърни колеги.

- Вие сте и шеф на комисията, съставена от зам.-председателите на НС, която трябва да изготви предложенията за промяна в правилника на парламента. Какво се случи с тях?

- Тази законодателна програма, по която в момента работим, не дава възможност за особено действие по тази тема. И тя вероятно ще остане за началото на 2011 г. С тази уговорка, вече мога да кажа, че досега са постъпили писмени предложения само от колеги от парламентарната група на ГЕРБ.

-Какви са те?

- По повод на самия график на Народното събрание. Другите се отнасят до организационни въпроси, които засягат възможността народните представители да ползват неплатен отпуск. Сега, ако си на работа и се наложи да свършиш лична работа – няма как да стане. Защото няма понятие „отпуск на депутат”. Затова предвиждаме 10 дни неплатен отпуск. Но това пак е въпрос на уточняване. Имаме предложения и за парламентарния контрол, защото в момента се предвижда до 48 часа министърът да подготви отговор. 24 часа от тях обаче се губят в придвижването на документите от едната институция до другата. Затова искаме да удължим срока на 3 дни.

- А идеята – парламентарният контрол да стане само писмен?

- Няма такова нещо. Виждате обаче, че на контрол 90% от въпросите касаят конкретика. Аз лично мисля, че много от въпросите нямат никакво отношение към действията на министрите по отношение на законодателната дейност. За конкретните въпроси депутатите могат да общуват писмено с министрите. Когато се отнася до общи политики на Министерския съвет или на дадено министерство – нищо не пречи този въпрос да бъде дискутиран.

- Как ще работи парламентът?

- Предложението е две седмици да работим в пленарната зала, една седмица по комисии, а после една седмица по райони.